Брент Уикс - Заслепяващият нож

Съгласиха се да обсъдят проблемите отделно. Първата резолюция беше обиколила помещението наполовина. Гавин я беше подал на Клитос, който я беше подписал. Бялата я беше подала по-натам. Тъй като тя гласуваше само при равен брой гласове, никога не подписваше резолюция, докато не я подпише мнозинството. Делара я подписа и я подаде на Сада Надвиолетова. Тя я задържа и Гавин не можа да разбере дали защото мисли за второто решение, или защото има някакво скрито колебание по първото.

Сада Надвиолетова го погледна съсредоточено. Не каза нищо, но предаде документа, без да го подпише. Арис подписа, Делара също, и го плъзна към Тизис. Тизис отново погледна Андрос, не получи никакъв знак и подписа.

И Гавин получи мнозинството си. „О, Тизис! Луна Зелената беше почти приятел. Изобщо нямаше да мога да направя това с нея. Знаеш ли какво можеш да направиш на враг, но не и на приятел? Да го пронижеш в гръб.“

Карвър Черния плъзна листа пред Андрос. Карвър имаше право да говори на Спектъра, но не и право да гласува. Андрос прошепна нещо на Гринуди и той отвърна. Андрос му зададе друг въпрос шепнешком.

Гавин присви очи към подчервеното. И мигновено видя, че баща му се сгорещи, макар че изражението му не се промени по никакъв доловим начин.

Изведнъж Андрос започна да се смее и се подписа. Заради слепотата му подписът му едва попадна на полагащото му се място.

Споровете прекъснаха моментално. Рядкост беше да се чуе Андрос да се смее.

Старецът се обърна към Тизис.

— Знаеш ли какво си направила, момиче?

— Какво? — попита тя, изведнъж притеснена.

Гавин се наведе, бързо взе пергамента от масата, повдигна вежда към Сада и я попита:

— Ще го направиш ли единодушно?

— Разбира се. — Беше вече формалност. Тя подписа, подаде пергамента на Бялата и тя въздъхна и също подписа.

— Какво? — попита Тизис, вече по-настоятелно.

— Защо не й обясниш, синко? — предложи Андрос Гайл.

Главният писар поднесе резолюцията на Гавин, който поднесе към пръста си парчето восък за официалния печат, притегли подчервено пряко към него и притисна печата си на документа, превръщайки го вече в официален.

— Разбира се, татко.

Предаде документа на главния писар, а тя го връчи на секретар, който щеше да го внесе в архивите и да го публикува.

Когато вратата се затвори зад секретаря, Гавин каза:

— Фактът е, че сме във война. Никой от нас не иска това. Аз не го искам. Не искате да го признаете, защото ви е страх, че ще настоя отново да ме обявите за промахос. Разбирам този страх. Предаването на власт е ужасно, макар че Оролам знае, не съм ви давал никакъв повод да не ми вярвате. Тирея вече я няма. Толкова по-добре, предполагам. Можем да се караме какво да правим по-натам. Може да се караме как да се бием. Но докато се дърлим тук, хората, които избягаха от Гаристън, са загубили всичко. Сигурен съм, че вече сте чули как намериха убежище на Острова на ясновидците, и ще докладвам за това подробно по-късно днес, но зимата идва. Те нямат време да садят и сеят. Ако не им осигурим храна, ще умрат. Ние ги докарахме до това положение и дори и да не го признавате, те все още са поданици на Седемте сатрапии. Наш дълг е.

— Същественото е… — изръмжа Андрос.

— Същественото, скъпи татко, скъпи приятели, е, че няма да допусна тези хора да страдат повече от абсолютно необходимото, за да уредят новия си живот. В резолюцията, която току-що подписахме единодушно, този съвет обяви сатрапията на сатрап Гарадул за нелегитимна. Раск Гарадул беше поставен легитимно, общуваше се с него като с легитимен сатрап известно време. Ако е станал нелегитимен, но не заради лична измяна, то е защото самата му сатрапия е нелегитимна. Което е просто признаване на истината. Тирея не е била истинска сатрапия от шестнайсет години. Имаше управители в бившата си столица, а мястото й на този съвет беше завзето от друга сатрапия. Тъй че това е така, както трябва да е. Само че една сатрапия може да бъде разпусната от пълно мнозинство на този съвет. Така и гласувахме.

— Твърде много смисъл придаваш на един прост документ — каза Бялата. Не че непременно беше несъгласна с него, помисли си Гавин, но изобщо не й хареса как го беше направил.

— Да. Но прерогатив на Призмата е да определя сатрапии и аз вече го направих. Заселих бежанците от Гаристън на Острова на ясновидците — място, където няма да заливат градовете ви със своите бездомни десетки хиляди, за което се надявам, че всички ваши сатрапи ще са ви безкрайно благодарни. И на мен. И обявих Острова на ясновидците за нова сатрапия. Новият сатрап, боя се да го кажа, би могъл да бъде само Корван Данавис.