Брент Уикс - Заслепяващият нож

Ако Андрос наистина бе готов да убие един Цвят, щеше да се е погрижил да убие някой, чийто заместник е изцяло негов. Нали? Иначе защо да рискува с убийство?

Гавин вече се бавеше. „Приеми фактите такива, каквито са, и работи с тях. Движи се напред. Разбирането на миналото може да почака.“ Какви предимства все пак му даваше това, че Тизис беше на съвета?

Спектърът очакваше от Гавин да поведе пряко към обсъждането за обявяване на война. След това смятаха, че ще ги помоли отново да го направят промахос. Ето защо той заяви:

— Всъщност не мисля, че първото нещо, което би трябвало да обсъдим днес, е войната, бушуваща в Тирея и Източен Аташ.

Клитос вдигна отново пръст и Гавин му даде знак да говори.

— Не сме установили, че неприятностите в Тирея и Източен Аташ са война, лорд Призма — каза Клитос.

Канеше се да продължи, но Гавин се чукна по челото и заговори, озадачен сякаш от глупостта му:

— Точно така. Точно затова казах, че не би трябвало да говорим първо за това. Ние сме разсъдлив съвет. Такива въпроси трябва да се обсъждат, но не непременно първи. Както вече казах.

Очите на Делара — с жълто-червени ареоли — се присвиха. Тя също искаше да говори за войната, незабавно. Явно се надяваше Гавин да е последният глас, който й е нужен. Не беше много добра в пресмятането на тези ситуации.

— Сатрапията Тирея беше място на безчестие и война — каза Гавин. — Откакто сатрап Руй Гонзало взе страната на моя брат Дазен, неговата сатрапия беше обречена. Поведе война и синовете й нанесоха унищожение на други, както и други унищожаваха синовете й. След войната Тирея бе лишена от представителството си на този съвет и оплячкосана… — Видя вдигнатия пръст на Делара и се поправи: — Принудена беше да плати репарации, които я докараха до мизерия. По много основателни причини и малко неоснователни Тирея се превърна в празна черупка. Сатрап Гарадул обрече тази черупка. Той поведе война срещу Гаристън и Седемте сатрапии, и този съвет тук, и се самообяви за крал. Воювах с него в Гаристън и загубих. Разбира се, добрата новина е, че така нареченият крал също беше убит в последната битка. — Помълча и добави: — Има много неща, които трябва да направим днес, и се извинявам за многото часове, които ще трябва да прекараме тук — уредил съм след два часа да ни донесат освежителни напитки и храна — но първият проблем е много прост.

Всички събрали се мразеха тези заседания и всички освен Синия и Надвиолетовата мразеха да им се налага официалният ред, заради който и най-простото решение можеше да отнеме по половин час. Но като поставяше съвета пред перспективата да заседава целия ден, Гавин се надяваше да ги направи малко по-невнимателни. Щеше особено да изнерви Зеления цвят. Също така имаше опит от миналото, когато Бялата му бе позволявала да води заседанието — можеше да се справя с работата, която им предстоеше, по логичен начин — първо като се съгласява с това, с което всеки можеше да се съгласи, и след това да продължава напред колкото може по-ефективно, като оставя всеки да каже мнението си.

— В Тирея има хора, които вече са лишени от своя водач — хора, на които им беше все едно дали ще се нарича сатрап, или крал. Те последваха бащата на Раск и повечето от тях харесваха стареца. В течението на един живот, който рядко бива засегнат от политика, повечето хора от простолюдието просто са готови да тръгнат с онзи, който издава заповедите. Нямаха никакво основание да мислят, че Раск Гарадул е нелегитимен, и никакво основание да смятат, че наследникът му е такъв, особено ако ние, които пророкуваме волята на Оролам, няма да кажем нищо против новия крал… а този Цветен принц несъмнено ще се самообяви за такъв. Тъй че, преди да стигнем до сърцевината на днешните предложения, предлагам да нахвърлим едно просто решение, с което осъждаме крал Раск Гарадул за това, че поведе война срещу Седемте сатрапии.

Откри дебатите все едно искаше да свали проблема от дневния ред колкото може по-скоро.

Загледа се в Тизис. Красиво момиче.

— Това със сигурност би представлявало удар срещу легитимността на този Цветен принц — каза Делара. Жената беше притегляла толкова червено през живота си, че гневът й бе трудно удържим. Щеше да гласува за всичко, което щеше да уязви Цветния принц.

— А мъжът, когото осъждаме, е мъртъв — заяви Сада. — Тъй че няма да отчуждим още повече един човек, с когото може да ни се наложи да сключваме мир в близко бъдеще. Ако успеем да уредим нещата в Източен Аташ с този човек, това би ни поставило в по-добра позиция за преговори. Видимо би ни придвижило по-напред, за да го срещнем на средата, така че средното положение да е значително по-близо до нашата гледна точка. — „Аха, Сада гледа на политическите проблеми като на точки, нанесени на графика. Оролам да я пази дано, глупачката.“