Брент Уикс - Заслепяващият нож

Второ, Карис беше нейната героиня. Всички уважаваха Карис. Беше известна като една от най-добрите в цялата Черна гвардия. Бърза и корава, духовно, физически и магически. Умна, уверена и красива на всичко отгоре. Беше всичко, което Тея се надяваше да бъде, дори някои от последните неща да бяха недостижими.

Трето, след като научи, че Кип е пълноспектърен полихром, това някак си я беше уплашило. А беше уплашило и Кип. Присъствие на тренировка на Черната гвардия? Това беше нормално. Можеше да се справи с това.

— Стражеви капитан Белодъб, за нас е чест, че ни посещавате — каза треньор Фиск.

— Жалко, че не мога да ви посещавам по-често. Чувам, че това е много надарен клас.

Нима? Наистина ли бяха? Всички вирнаха глави при тези думи, дори Кип.

— Чудя се — каза треньор Фиск — дали бихте пожелали да ни покажете някое бързо събаряне? Някои от момичетата тук тихо недоволстват, че тези упражнения били прекалено трудни за тях, защото нямали нужното тегло.

— Наистина ли? — каза Карис. — Много тихо, предполагам. Или поне се надявам. — Повдигна вежда и изгледа едно от момичетата, а то посърна пред погледа й. — С удоволствие. Кой е най-добрият борец в класа?

— Круксър — отвърна някой. Всички измърмориха в съгласие.

— Круксър, отбранявай се — каза Карис.

Тръгна към него и той зае стойка в готовност, с едното стъпало напред, ръцете леко присвити и вдигнати нагоре. Тя атакува рязко със свит юмрук право в очите му. Ръцете му излетяха нагоре в блок, с разтворени длани.

След това ръцете им се сплетоха и Круксър приклекна. Щом коленете му докоснаха пръстта, тя му влезе, изби краката му назад, смъкна го на земята и го превъртя по очи, с едната му ръка все още сплетена с нейната, с коляното й на врата му.

Без да бърза, тя извади пистолет от колана си и го опря в тила му.

Всичко свърши толкова бързо. Срещу Круксър. Тея погледна Кип. Беше се ококорил също като нея.

Карис прибра пистолета си и се изправи. Класът задиша отново. Беше го направила сякаш без никакво усилие. Дори не беше изцапала коленете си с пръст.

— Това е една от онези хватки, които действат добре срещу тези, които никога не са я виждали — обясни Карис. — Инстинктивно е. Атакуваш в очите му и противникът ти ще разпери ръце, за да отбие удара. Бързо сплитане на пръстите и можеш да го свалиш. Оттам разполагаш с всичкото предимство, което ти трябва. По-малко тегло или по-малко сила просто означава, че трябва да си по-умен.

— Добро показно, стражеви капитан. Не бях виждал такова от години. Боя се, че щеше да подейства дори и на мен — каза треньор Фиск.

— Мм, може би — отвърна Карис и се усмихна. — Въпреки че не горя от желание да възпроизвеждаме последния ни бой.

Той сви рамене.

— Имаше смекчаващи обстоятелства. Бяхте уморена. Малцина са готови да разменят пет бойни жетона.

— Мога ли да взема някой от учениците ти за следобеда? — попита Карис. — Трябва да се поупражнявам.

— Разбира се.

Карис огледа учениците и посочи Тея.

— Ти. Ставаш.

Незнайно защо Тея беше сигурна, че не я е избрала случайно.

Но вечерта Карис просто тренираше. Не каза нищо, освен указанията как Тея да държи торбите за ритане или кои упражнения иска да изпълнят.

— Извинете, стражеви капитан — осмели се накрая Тея. — Но защо тренирате с мен? Аз не мога и свещ да държа на много от бойците, с които работите всеки ден.

— Понякога е добре да се биеш с хора, които не знаеш какво ще направят — отвърна Карис. — Напомня ти как повечето от противниците ти в реалния живот махат безразборно. По-непредвидимо е.

„О. Е, добре“.

Не си казаха нищо повече.

Гавин почти беше забравил дълбокото въздействие, което баща му имаше над хората. Андрос Гайл се беше изолирал от почти десетилетие. Влиянието на повечето хора щеше да е намаляло от отсъствието им. Андрос обаче беше пораснал в умовете на другите, в страховете им. Беше се превърнал в подутия паяк в центъра на паяжината. И сега, с връщането си, слаб и почти сляп, все още някак си беше гигант. Беше стар. Притеглящите никога не стигаха до старост. Да остарееш означаваше да си направил невъзможното. Нормалните поражения на възрастта: провисващата прозрачна кожа, старческите петна, немощта, тези неща се бяха превърнали в знаци на чест, в доказателство за богоподобна воля, самодисциплина, сила.

С помощта на галеника си роб Гринуди Андрос Гайл седна. Пренебрегна поздравленията на другите Цветове и отправи поглед към Бялата, която единствена изглеждаше невъзмутима.