Брент Уикс - Заслепяващият нож

По дяволите! Беше забравил, че говори с нея. Забравил беше да крие всяко свое изражение. Забравил беше първо да лъже, а после да мисли. Пази се. Отбранявай се. Крий се. Мотото на беглеца. Честността е смърт. Самотата е слабост.

— Война — каза Гавин. — Краят винаги е война.

— Дори не знам дали ще обявят война, но ако си мислиш, че ще те обявят за промахос, отново, си луд — каза тя, докато Гавин нагласяваше спирачката.

Асансьорът спря на етажа съвършено равно и столът й на колелца излезе гладко.

Той закрачи напред, без да я изчака.

— Твърде много ги е страх от теб, Гавин.

„Твърде много? Не ги е страх достатъчно.“

Гавин влезе в залата за заседания и се настани срещу вратата. Масата, около която заседаваха, беше кръгла, но той искаше да може да види всеки, който влиза. Няколко от Цветовете вече се бяха настанили. Сада Надвиолетова, представляваща Пария, седеше до Клитос Сини. Сада беше от дребна благородническа фамилия в клан, който упражняваше малко влияние в Пария. Планинска парийка. Беше постигнала в живота си много повече, отколкото можеше да се очаква, благодарение на хладния си разум и пламенната си амбиция. Неопределена възраст, тънки ръце и крака, длани, съсухрени като клони на юкова палма, кожа — пъпчива като ствол на юкова палма. Носеше къдравата си коса прибрана на малки къдрички, с плътна шапчица от плетено злато, стегнала черепа й, с малки пролуки по нея за всяка къдричка. Странна мода, която, доколкото Гавин знаеше, беше възникнала със самата Сада. Като свръхвиолет, Сада придаваше безстрастна перспектива на всичките си гласувания и често се оказваше накланящата везните гласуваща, защото беше неуязвима за всякакъв друг натиск освен логиката. Мразеше лъжите.

Клитос Сини беше рутгарец от глава до пети, но представляваше Илита. Беше страхливец. Интелигентен, но му липсваше стабилност, нямаше тежест. В повечето случаи правеше каквото му каже Андрос. Гавин седна до Клитос, като го поздрави с кимване, все едно не изпитваше пренебрежение към него. Сядането до него го устройваше — не заради компанията, а защото най-трудното е тайно да следиш израженията на тези, които седят до теб. Клитос беше без значение. За Гавин не беше нужно да може да вижда лицето му.

Джия Толвер Жълтата кимна на Гавин и се усмихна. В центъра на цветния спектър жълтите можеха да са наистина доста пламенни: велики души, които подчиняваха на властта си зова и на чувствата, и на разума в съвършен баланс. Джия не беше велика душа, макар да обичаше да си мисли, че е. Всъщност в крайна сметка тя беше станала съвършено податлива на зова както на разума, така и на чувствата. Беше човек на Гавин, почти винаги. Беше хлътнала по него от години. Усмивката му стигаше да спечели гласа й, макар да беше доста деликатно изкуство да осуети опитите й да влезе в леглото му. Опитваше хитрините си върху него от време на време и той отклоняваше тактично предложенията й, вместо да ги отхвърля. Суетно същество. Съвсем добре на вид, но твърде много грим, макар да беше намалила парфюма, след като Андрос беше правил многобройни изрични намеци за помещения, миришещи на евтини курви, всеки път щом тя влезеше. Гордееше се със сключените си вежди и ги поддържаше съвършено.

След като седна, Гавин се усмихна на тази кацнала на челото й космата гъсеница и лицето на Джия засия.

Другите влизаха заедно и си бърбореха. Бяха дружелюбни, но напрегнати. Делара Оранжевата, червено-оранжев бихром, чийто бюст беше толкова голям, че трябваше да има право на собствен глас, изглеждаше изпита, мрачна и някак състарена. Представляваше Аташ. Страната й беше завзета от Цветния принц и тя несъмнено щеше да пледира за война. Несъмнено беше пледирала за война още откакто бе чула за нашествието.

Подчервената беше Арис от Зелените була. Беше бременна може би в осмия месец вече, винаги серийно бременна. В нея страстите на подчервеното бяха съчетани с културен императив притеглящите да раждат, за да се заместят мъртвите в несекващите някога войни между Кървавата гора и Рутгар. Беше, според Гавин, на около трийсет и пет и имаше дванайсет деца. Нито едно от един и същ баща, ако слуховете бяха верни. Имаше права яркочервена коса, лунички и сини очи, искрящи от кристална утайка, издаваща дълговременно подчервено. Оставаха й може би около две години. Тринайсетте й — или дотогава може би четиринайсет — деца щяха да отраснат високо почитани в Кървавата гора. Също така щяха да отраснат без майка.