Брент Уикс - Заслепяващият нож

Кип живееше в побъркан свят.

— Сър, когато имаме малко време… имам подозрение кой… — Кип добави тихо: — Кой я уби.

Янус Бориг.

Гавин разбра. Кимна. Докосна го за миг по рамото.

Литос се отдели от тях, докато минаваха през охранителния пост, и заговори с командващия офицер. Няма и пет секунди след това ги догони. С него беше друга черногвардейка — черногвардейката на Кип, изглежда. Самит. Той се зарадва, като я видя пак. Беше я виждал само отдалече от първия ден, когато бе пристигнал. Усмихна й се, а тя само повдигна учудено вежда.

Тръгнаха към стаята на Гавин. Влязоха. Самит влезе след тях като много плътна сянка и застана до вратата. Сега беше телохранителка на Кип, а това означаваше, че го пази дори в стаята на Гавин. Дори от Гавин, ако се стигнеше до това?

Луд свят.

Голямата стая беше безупречно чиста и толкова красива, колкото последния път, когато Кип беше влизал тук. Но сега той знаеше много повече за притеглянето, отколкото тогава. И тъй като знаеше повече, беше повече впечатлен. В стените имаше вградени плочи адски камък, които човек можеше да удари със свръхвиолетов луксин, за да контролира прозорците и изкуствените светлини горе. Имаше подчервен луксин, вграден в подовете и тавана, за да държи стаята топла и да гони студа, който нахлуваше през десетките високи от пода до тавана прозорци.

Но преди да успее да се възхити на изяществото и лукса на самите прозорци, Кип видя Марисия, стайната робиня на Гавин. Сигурно я бяха предупредили, че Гавин идва, защото се беше облякла в по-изящни дрехи от тези, с които я беше виждал. Предположи, че сивото е в подчинение на ограничаващите закони и че косата й грижливо е прибрана зад ушите й, за да се вижда четвъртината кръг, изрязан в илитийския стил, но изглеждаше изумително добре. Дори само прилепналата рокля и стройните извивки на тялото й поразиха Кип повече от рева на океанските вълни, разбиващи се в скалистия бряг. Беше запленен и от изражението й. Тя си пое дъх в отчаян, безмълвен зов да бъде харесана, жадна за обич, без да откъсва очи от Гавин.

Кип беше виждал десетки, стотици хора да гледат баща му с обожание. Беше виждал хора, които го гледаха с благоговение. Това тук беше любов.

Бързо, колкото ако се бе опитал да проследи полета на оръдеен снаряд в полет, Кип погледна лицето на Гавин.

Призмата явно беше доволен. Усмихна се широко и Кип видя как очите му обходиха одобрително тялото на Марисия.

„Оу! Това е баща ми. Гледа я като…“

Не искаше да мисли за това. Извърна очи.

— Марисия — каза Гавин.

Марисия заситни бързо напред и коленичи в краката на Гавин. Целуна ръката му.

— Милорд.

Кип не можа да се сдържи и ги погледна пак.

— Плакала си — каза Гавин.

— Да, милорд. Имам много да ви разказвам.

Хвърли поглед към Кип. Аха. Насаме.

Гавин му подаде наметалата и кутията с картите, отиде до един килер и зарови там за нещо.

Кип се покашля неловко и се отдръпна в единия край на голямата стая, където имаше маса и столове. Марисия вече се бе изправила и говореше бързо на Гавин, заслонила устата си с ръка. Притеснена, че Кип може да чете по устните, сто на сто.

Тези хора знаеха какво правят и играеха сериозно. Кип изпита познатото чувство, че потъва. Толкова дълбоко затъваше, че можеше само да буха с ръце, за да се задържи на повърхността.

— Не! — каза тя достатъчно високо, за да я чуе Кип. — Никакви аларми. Сигурна съм… — И отново сниши глас.

Гавин зададе няколко бързи и тихи въпроса, после кимна няколко пъти. На вратата се почука. Гавин като че ли изруга, после каза:

— Да?

Вратата се открехна. Кип не можеше да види кой е, а и Гавин му махна много дискретно да остане на мястото си. Баща му винаги пазеше тайни. Не позволяваше на никого да научи нещо, което може да застраши всички. Самит, както беше скрита от погледа до отворената врата, остана там смълчана и невидима.

— Гавин — каза старчески женски глас. — Надявах се, че може да ме придружиш до долу. Твои неща ще се поставят пред Спектъра в края на краищата, но ще ми е приятно да си кажем някоя дума преди това.

Бялата. Гавин говореше с Бялата. Кип отново преглътна.

— Разбира се — отвърна Гавин.

После се обърна и каза нещо на Марисия, Кип не можа да чуе какво.

— Ще се върна до час — каза Гавин по-високо. — Не се въвличай в неприятности.

Марисия отвърна с дълбок реверанс. Знаеше кога да отиграе. Гавин хвърли небрежно нещо на леглото си, извърна за миг очи към Кип, за да му даде знак, че е за него, и напусна.