Брент Уикс - Заслепяващият нож

Знаеха, че мрази Корван. Знаеха, че беше воювал срещу него и беше загубил приятели в тези боеве. Това, че Корван можеше да е новият сатрап, беше най-малкото нещо, което уронваше личната власт на Гавин — поне така мислеха.

— Като потвърдихте, че все още сме седем сатрапии, вие всъщност потвърдихте новото ми творение.

— Това е наглост — каза Карвър Черния.

— Мисля, че всички можем да се съгласим, че това, което току-що се опитахте да направите, е, е… е неприемливо — рече Клитос Сини.

— Разбира се, той няма властта да учредява сатрапии лично — каза Тизис. — Върховна лейди Пулор?

Бялата сви рамене.

— Погледнете в която и да е история и ще видите, че тъкмо Призмата е учредил Седемте сатрапии. Разбира се, някои неща са се променили от онези времена, но е ясно, че това е било в компетенцията на Призмата в старо време.

— И никога не е било изваждано от компетенциите на Призмата, както подчертахте, върховна лейди — каза Гавин. Разбира се, че не беше. Нямаше къде да се постави друга сатрапия, а никой никога нямаше да се съгласи да се разцепва неговата.

— Хайде просто да гласуваме да отменим това — предложи Тизис.

Няколко други Цвята шумно изразиха одобрението си.

— Съгласен съм — каза Гавин. — Но, моля за извинение, все още председателствам тук днес и все пак ще трябва да съблюдаваме подходящата процедура. Желаете да разтурим Острова на ясновидците като сатрапия?

— Да! — заяви Тизис.

— Тогава ще ви трябва квалифицирано мнозинство, за да мине резолюцията ви. Както казахме току-що, разтурването на сатрапия изисква квалифицирано или пълно мнозинство.

— Чудесно.

Гавин гледаше как другите се заоглеждаха около масата и запресмятаха шансовете. Щеше ли някой да издържи на това?

Внесоха проекторешението. Някои от Цветовете поглеждаха Гавин все едно е луд. Защо щеше да спечели такова нещо и веднага след това да позволи да бъде отменено?

Бялата знаеше. Можеше да го види в напрегнатото й лице. И Андрос знаеше. Търкаше горната част на носа си, където тежките му черни очила бяха протрили бръчки в кожата му.

Тизис, ядосана, продиктува решението. Гавин не направи никакво възражение. Когато главният писар му го донесе за оглед, кимна и връчи документа първо на Тизис. И я попита:

— А от чие име подписваш, Тизис?

— Моето собствено — отвърна тя все едно очакваше някакъв капан.

— Службата на Спектъра никога не е от наше собствено име, дете — каза Бялата. Звучеше отегчено.

Тизис се подсмихна презрително. Неразумно. Беше ядосана на Гавин, не на Бялата, а никога не беше добре да се подсмихваш на Бялата.

— Така да бъде. Подписвам от името на… — Кръвта се отцеди от лицето й. Гласът й спадна до шепот. Беше от Рутгар и мястото й се използваше за Рутгар, но беше мястото, държано в регентство. — Подписвам за Тирея — прошепна тя.

— Няма сатрапия Тирея — каза Гавин. — Позицията ти тук вече не съществува. Тъй като това заседание е закрито заседание на Спектъра, извинена си.

В залата се възцари мъртва тишина.

— Не можеш да направиш това — каза Тизис.

— Не сам. Направихме го заедно. Ти помогна.

Телохранителите на Гавин бързо се озоваха до него, усетили някак неизбежните заплахи.

Тизис се огледа невярващо.

— Не се притеснявай, ще се върнеш — каза Клитос. — Ще трябва да гласуваме веднага. Ще отнеме само пет минути.

Тизис се усмихна саркастично.

— Идиот такъв! Мислиш ли, че той стигна толкова далече без план? — Стана рязко, излезе от залата и затръшна вратата.

— Тъй като сатрапът на Острова на ясновидците все още не е назначил своя Цвят, гласът му е поверен на Призмата — каза Гавин. — И повярвайте ми, той не би искал да използвам гласа му, за да разтуря сатрапията му.

Тъй че два гласа за него. Остави им секунда, докато приключи със сметката. Тизис я нямаше. На тях им трябваше квалифицирано мнозинство от пет, тъй че на Гавин му трябваха още четири, за да ги спре. Никакво равенство не беше възможно, тъй че Бялата не можеше да гласува. Черният изобщо не можеше да гласува. Знаеха, че Делара ще гласува с него, тъй като се нуждаеше от помощта му във войната. Джия Толвер винаги гласуваше с него. Четири.

И това беше ако всички останали подкрепяха Андрос Гайл.

— Желае ли някой да призове към гласуване? — попита Гавин. Предизвикваше ги. Изключително самонадеяно.

— Аз — обади се мигновено Клитос, намерил отнякъде смелост.

— Рака — сряза го Андрос Гайл. Беше тежка обида. — Искаш да впишеш загуба в архивите и да създадеш прецедент?