— Имам син — отвърна Гавин. Кип, който всъщност беше син на брат му. Каква ужасна бъркотия.
— Копеле. — Андрос махна с ръка. — Ще бъде избутан настрани, като му дойде времето. Докато истинските ти наследници стигнат пълнолетие, Кип ще служи другояче. Като средоточие за опитите на друга фамилия за покушение и прочее. Но Кип никога няма да носи името на тази фамилия.
Гавин сплете пръсти и се усмихна презрително, но Андрос не можа да го види, разбира се.
— Какъв е генералният ти план тогава?
Андрос Гайл присви устни. Седна срещу Гавин.
— Канех се да ти дам правото на избор на жена. Имаше три добри кандидатки, от достатъчно богати фамилии или с много полезни връзки, и момичетата са достатъчно млади, за да ти дадат бързо деца. Достатъчно млади, за да са… податливи. Внимателни.
— Искаш да кажеш, че би могъл да ги контролираш след като аз умра.
— Разбира се. Спиш с някоя жена със силна воля и тя може да ти открадне бъдещето и да изчезне. — Андрос се ухили злобно.
Гавин замръзна. Ако се съдеше по тона и усмивката, изречението трябваше да е нож под бронята му — под бронята на Гавин, — а той нямаше представа за какво говори баща му.
Кажеше ли нещо погрешно, щеше да го разбере.
Тъй че не каза нищо — все едно, че беше стъписан. Което си беше така, макар и по други причини.
Кинжалът. Имаше нещо общо с кинжала.
— Любопитен ли си кои са те? — попита Андрос.
— Не особено — отвърна небрежно Гавин. Преглътна.
— Ана Джорвис, Нафтали Делара и Ева Златната роза. Щях дори да добавя Лив Данавис, ако беше успял да спасиш Гаристън с помощта на баща й. Разбира се, ти обвърза клана на Данавис към нас другояче — но изгуби дъщеря му, — тъй че там е спорно. Тъй или иначе — продължи Андрос Гайл, — вече си унищожил този избор за себе си. Ще ти го призная, сине, предлагаш ми интересни предизвикателства.
Гринуди им донесе чай. Гавин взе чашата си.
— Татко, като стана въпрос за спорно, всичко това е спорно. Няма да се оженя…
— Тизис Маларгос.
Гавин насмалко да разлее чая.
— Какво?
— Тя е на деветнайсет. Не толкова млада, че да забременее, ако кихнеш към нея, но достатъчно млада, за да зачене бързо. Хубава също така, или така поне казва Гринуди. По-голямата й сестра Ейрени пое финансовите дела на фамилията им, след като Дервани не се върна от войната. Брилянтен търговец е тази Ейрени. Издигнала е фамилията до внушителна финансова сила, а зестрата, която е обещала за Тизис, макар и огромна, бледнее в сравнение с богатството, което ще наследи Тизис, когато Ейрени умре.
— Какво? Какво би наследила Тизис от сестра си?
— Ейрени е лесбийка. И не обича децата достатъчно, за да легне по гръб за който и да е мъж. Достатъчно умна е обаче, за да флиртува с много мъже с цел да си осигури по-добри сделки и, както смята тя, да ни държи под контрол, ако сестра й наистина се омъжи за теб. В това отчасти е права: няма да има никакъв развод или скандални любовни връзки, докато си женен за Тизис, Гавин.
— Какво?! — Гавин все още не беше осмислил първата част. Баща му искаше да го ожени за Тизис? Тя беше жената, саботирала проверката на Кип. Жената, която Гавин току-що беше изхвърлил от Спектъра.
Милостиви Оролам! Майката на Гавин беше изповядала, че е поръчала убийството на Дервани — защото той знаел тайната на Дазен. А сега баща му искаше да го ожени за жена, чийто баща Фелия Гайл беше убила.
— Виждаш ли красотата в това! Ейрени държи наследството си срещу нас, а ние държим Кип срещу нея. Ако тя остави фамилията ни да наследи всичко, отказваме се от Кип. Не е единствената карта, с която разполагаме, за да играем, но винаги е умно да накараш противника си да плати, за да пожертваш карта, която бездруго не си искал да играеш.
Чисто формално Гавин схвана изкушението във всичко това — не за фамилията му, а за него самия. Тизис беше красива жена, която все още можеше да бъде превърната в приятел, вместо във врага, който беше смятал, че си е създал току-що. А и с това щеше да спре баща си да унищожи Кип. Най-малкото, щеше да спечели време на Кип. Времето на самия Гавин бе на привършване и нямаше да има никой, който да защити Кип, след като той си отидеше… а ако Гавин умреше преди Андрос, Кип щеше да има нужда от тази защита. Но…
— Татко, защо веднъж не помислиш да ми помогнеш? Единствената жена, за която ще се съглася да се оженя, е Карис Белодъб.
— И какво носи тя на фамилията ни? — изсумтя Андрос Гайл. — Няколко голи имения? Които съюзниците на фамилията й оставиха да изсъхнат, докато тя си играеше на черногвардейка? Не бъди глупав.
Читать дальше