Джеффри Арчер - По-силно от меча

— Съмнявам се — с въздишка отвърна американецът. — Кенеди победи Никсън благодарение на телевизионен дебат. Ако го бяхте слушали по радиото, щяхте да си помислите, че победителят е Никсън.

— По радиото никой не може да види как се потиш.

Американецът повдигна вежда.

— Откъде тази добра осведоменост за американската политика?

— Член на парламента съм. А вие?

— Щатски конгресмен от Батън Руж.

— И тъй като не може да сте на повече от четирийсет, предполагам, че сте се прицелили във Вашингтон.

Ранкин се усмихна, но запази самообладание като опитен картоиграч.

— Сега е мой ред да ви задам въпрос. Как се казва жена ми?

Джайлс знаеше кога е претърпял поражение, така че отговори:

— Розмари.

— Е, вече установихме, че тази среща не е случайна. Сър Джайлс, с какво мога да ви помогна?

— Искам да поговорим за снощи.

— Не се изненадвам, тъй като не се съмнявам, че вие сте сред шепата хора на борда, които знаят какво всъщност се случи в малките часове.

Джайлс се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва.

— Корабът беше мишена на терористична атака, но за щастие успяхме да…

Американецът махна пренебрежително с ръка.

— Не е нужно да научавам подробностите. Просто ми кажете с какво мога да ви помогна.

— Опитайте се да убедите сънародниците си на борда, че Кралският военноморски флот наистина е провеждал учение. Ако успеете да го направите, познавам един човек, който ще ви бъде вечно благодарен.

— Сестра ви ли?

Джайлс кимна. Вече не се изненадваше.

— Досетих се, че проблемът трябва да е сериозен, когато я видях как седи на горната палуба и се прави, че не я е грижа за нищо. Странно поведение за уверен председател, който по моя преценка изобщо не се интересува от слънчеви бани.

— Вината е моя. Но сме изправени…

— Както казах, спестете ми подробностите. Подобно на него — каза Ранкин и посочи снимката на корицата на книгата — не се интересувам от заглавията в утрешните вестници. Смятам да остана дълго в политиката, така че ще направя онова, което ме помолите. Обаче, сър Джайлс, това означава, че сте ми длъжник. И бъдете сигурен, че ще дойде време, когато ще си поискам дълга — добави той, преди да се върне към „Животът на Рузвелт“.

— Пристанахме ли вече? — попита Себастиан, когато двамата със Саманта седнаха на масата за закуска.

— Преди повече от час — отвърна Ема. — Повечето пътници вече слязоха.

— И тъй като това е първото ти посещение в Ню Йорк — каза Сам, докато Себ сядаше до нея, — и разполагаме само с трийсет и шест часа преди да отплаваме обратно за Англия, нямаме никакво време за губене.

— Защо корабът ще остане в пристанището само трийсет и шест часа? — попита Себ.

— Можеш да изкараш пари само като превозваш пътници, пък и пристанищните такси са направо чудовищни.

— Помните ли първото си пътуване до Ню Йорк, мистър Клифтън? — попита Саманта.

— И още как — прочувствено отвърна Хари. — Арестуваха ме за убийство, което не бях извършил, и прекарах следващите шест месеца в американски затвор.

— О, съжалявам — рече Саманта; помнеше историята, която й беше разказал Себ. — Беше нетактично да ви напомням за такова ужасно преживяване.

— Изобщо не се притеснявай — каза Хари. — Само гледай да не арестуват Себ. Не искам това да стане поредната семейна традиция.

— Няма начин — отвърна Саманта. — Вече планирах посещения в „Метрополитън“, Сентръл Парк, „Сарди“ и „Фрик“.

— Любимите музеи на Джесика — каза Ема.

— Макар че тя така и не ги посети — добави Себ.

— Не минава нито ден, без да ми липсва — въздъхна Ема.

— А на мен ми се иска да я познавах по-добре — каза Сам.

— Аз пък бях сигурен, че ще умра преди по-малката си сестра — обади се Себ.

Последва дълго мълчание. Накрая Себ, който явно искаше да смени темата, попита:

— И какво, няма ли да посетим някой нощен клуб?

— Няма време за подобни фриволности — отвърна Саманта. — Пък и баща ми ни е взел билети за театър.

— Какво ще гледате? — попита Ема.

— „Хелоу, Доли!“.

— Това не е ли малко фриволно? — поинтересува се Хари.

— Татко смята „Пръстенът на нибелунга“ на Вагнер за доста модерен — обясни Себ. — Къде е вуйчо Джайлс?

— Той бе един от първите, които напуснаха кораба — отвърна Ема, докато един келнер й наливаше кафе. — Посланикът ни го отмъкна в ООН, за да прегледат речта му преди следобедната сесия.

— Ако искаш, можем да опитаме да наместим и ООН в програмата — предложи Сам.