Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

Той се наведе, за да може Сокс да му прошепне нещо.

— Дами и господа, имам удоволствието да ви представя свещенослужителя, който ще извърши службата, той ви е добре познат — преподобният Оскар Гилдър. Заповядайте тук, мистър Гилдър.

Свещеникът се появи на дансинга и тръгна към естрадата, а публиката започна да ръкопляска.

— Заемете местата си — подкани ни Сокс. Бяха ни определили къде да застанем и ние веднага се насочихме натам: мъжете от едната страна на естрадата, момичетата — от другата. — Преди да започне процесията, искам да изкажа благодарност на хората, които направиха възможно това събитие. — Той погледна листчето си. — Булчинската рокля е подарък от мистър Самюелс за сметка на магазина „Бон Топ“. Моля, изправете се мистър Самюелс.

Мистър Самюелс се изправи и се поклони, а публиката го аплодира.

— Обувките на булката са подарък от луксозния магазин на главната улица. Моля, станете, мистър Дейвис.

Мистър Дейвис се изправи.

— … чорапите и копринените… подробности са подарък от базара за дамска мода „Поли Дарлинг“. Мистър Лайтфут, тук ли сте?

Мистър Лайтфут се изправи, а публиката вече ревеше.

— … косата й е накъдрена и фризирана от дамския салон „Помпадур“. Тук ли е мис Смит?

Мис Смит се изправи.

— А облеклото на младоженеца от главата до петите е подарено от компанията „Тауър“, която произвежда готово облекло. Мистър Тауър…

Цветята, с които е украсена залата, както и цветята, с които са закичени състезателките, са дар от разсадника „Платанов хребет“. Мистър Дюпре…

Мистър Дюпре се изправи.

— А сега, дами и господа, отстъпвам микрофона на преподобния Оскар Гилдър, който ще извърши церемонията и ще свърже тези двама прекрасни младежи…

Той подаде цялата стойка с микрофона на Роло, който я закрепи на дансинга пред естрадата. Преподобният Гилдър мина зад нея, кимна към оркестъра и той засвири сватбен марш.

Шествието тръгна — мъжете от едната страна, момичетата от другата, стигна до края на залата и зави обратно към свещеника. За пръв път виждах някои от момичетата, облечени в нещо различно от панталони и спортни екипи.

Следобедът бяхме правили две репетиции за шествието, научиха ни да спираме след всяка крачка и тогава да правим следващата. Когато булката и младоженецът се появиха иззад естрадата, публиката започна да ръкопляска и да ги поздравява.

Мисис Лейдън ми кимна, когато минавахме край нея.

Заехме определените ни места пред естрадата, а Вий с Мери, както и Кид Кам с Джаки Милър — кумовете — продължиха напред, където беше застанал свещеникът. Той даде знак на оркестъра да спре и започна церемонията. През цялото време не свалях очи от Глория. Не успях да й кажа колко грубо се бе държала с мистър Максуел и затова се опитвах да срещна погледа й, за да разбере, че имам да говоря с нея за много неща, когато отново бъдем заедно.

— А сега ви обявявам за съпруг и съпруга… — произнесе доктор Гилдър. Той сведе глава и подхвана един псалм: „Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая. Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото ти си с мене; твоят жезъл и твоята палица ме успокояват. Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей, чашата ми е препълнена. Тъй благостта и милостта ти да ме придружават през всички дни на живота ми и аз ще пребъдвам в дома господен много дни“.

Когато свещеникът приключи. Вий целуна плахо Мери по бузата и ние всички се скупчихме около тях. Залата се тресеше от ръкопляскания и викове.

— Един момент… един момент… — крещеше Роки по микрофона. — Един момент, дами и господа…

Шумът затихна и точно в този миг от другия край на залата, откъм Палмовата градина се разнесе ясният отчетлив звън на счупено стъкло.

— Недей… — разнесе се мъжки вик. Последваха го пет изстрела — толкова бързо един след друг, че прозвучаха като един непрекъснат гръм.

Публиката побесня.

— Останете по местата си… останете по местата си… — крещеше Роки.

Състезателите — мъже и жени — се затичаха към Палмовата градина и аз се затичах с тях. Сокс Доналд ме изпревари, вече посегнал към задния си джоб.

Скочих през перилата в една опразнена ложа и влязох в Палмовата градина веднага след Сокс. Вече се бе събрала цяла тълпа, всички стояха в кръг, гледаха надолу и коментираха. Сокс ги разбута, мина напред, а след него и аз.