Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Здрасти… — Глория се бе появила изневиделица.

— Здрасти — отвърна мисис Лейдън.

— За какво говорехте? Прекъснах ли ви?

— Не си ни прекъснала — отвърнах аз.

Мисис Лейдън отвори вестника и се зачете. Ние с Глория се върнахме към естрадата.

— Какво ти говореше за мен?

— Нищо. Коментирахме, че ще закрият маратона…

— И за нещо друго говорехте. Защо млъкна като риба, когато се приближих?

— Въобразяваш си…

— Дами и господа… — заговори Роки по микрофона и продължи, щом публиката утихна — или след като съм чел вестниците, може би трябваше да се обърна към вас със „събратя по глупост“. — Това предизвика бурен смях, защото публиката знаеше какво има предвид. — Виждате, че продължаваме танцовия маратон за световния шампионат и ще продължим, докато остане само една двойка — победителите. Благодаря ви, че дойдохте и днес, но искам да ви напомня, че не трябва да пропускате утре вечер — това не бива да си го позволявате — нашето открито сватбено тържество, когато двойка 71, Вий Лъзъл и Мери Холи, ще сключат брак пред очите ви и церемонията ще се ръководи от един известен свещенослужител от нашия град. Ако не сте си направили резервация, побързайте още сега.

И така, преди да започне дербито, нека да ви представя някои от известните личности, които ни почетоха с присъствието си… — Той извади лист хартия. — Дами и господа, сред нас е една звезда, един красавец от екрана — самият Бил Бойд. Поклон, ако обичате, мистър Бойд…

Бил Бойд се изправи и се поклони, а публиката изръкопляска.

— Тук е и още една звезда от киното и сцената — Кен Мъри. Една изискана компания съпровожда мистър Мъри. Питам се дали няма сам да пожелае да ни я представи от естрадата…

Публиката започна да ръкопляска силно. Мъри се поколеба, но в крайна сметка прескочи перилата и се качи на подиума.

— Е, добре, щом настоявате… — взе той микрофона. — Да ви запозная най-напред с една млада актриса — мис Анита Луиз…

Мис Луиз се изправи.

— … а сега мис Джун Клайд…

Мис Клайд се изправи.

— … мис Сю Каръл…

Мис Каръл се изправи.

— … Том Браун…

Том Браун се изправи.

— … Торнтън Фриланд…

Торнтън Фриланд се изправи.

— … и това сме всички…

Мъри стисна ръката на Роки и се върна при компанията си.

— Дами и господа… — подхвана отново Роки.

— Там е седнал един от известните режисьори, но той не го представи — казах на Глория. — Ето го, Франк Борзаж. Нека да отидем при него и да му кажем две думи.

— За какво ти е притрябвал?

— Ами нали е режисьор? Може да ти помогне да пробиеш в киното…

— По дяволите киното, ще ми се да не съм жива…

— Аз отивам.

Прекосих дансинга и отидох пред ложите, макар че се чувствах ужасно неудобно. На два-три пъти за малко да изгубя смелост и да се върна. Но си казах: „Струва си. Той е един от най-добрите режисьори на света. Някой ден, когато стана известен като него, ще му припомня този момент…“.

— Здравейте, мистър Борзаж.

— Здравей, синко. Ще победиш ли тази вечер?

— Дано… Гледах „Няма по-голяма слава“. Страхотен е според мен.

— Радвам се, че ти е харесал…

— Един ден искам да стана режисьор като вас.

— Дано успееш.

— Ами… довиждане… — казах накрая.

Върнах се към естрадата.

— Този беше Франк Борзаж — обясних на Кид Кам.

— Какво?

— Известен режисьор.

— Аха…

— И така… — разнесе се гласът на Роки. — Съдиите готови ли са? Получиха ли състезателните картони, Роло?… И така, младежи…

Придвижихме се към старта.

— Да не рискуваме тази вечер — прошепнах на Глория. — Сега вече става много сериозно…

— По местата, младежи — извика Роки. — Не се отлъчвайте, сестри и треньори… Не дишайте, дами и господа… Оркестър, приготви се…

Той самият даде сигнал с пистолета.

Ние с Глория отскочихме напред и се провряхме на втора позиция, веднага след Кид Кам и Джаки Милър. Сега те поведоха вместо Джеймс и Руби, вече не беше както преди. На първия завой се сетих за Джеймс и Руби и се зачудих къде ли се намират в момента. Без тях дербито не приличаше на дерби.

В края на първата обиколка Мак Астън и Бес Картрайт спринтираха, изпревариха ни и заеха второто място. Ускорих крачка. Знаех, че се налага. Всички слабаци бяха вече дисквалифицирани. Останалите двойки бяха много бързи.

Задържах се на трета позиция шест-седем обиколки, но публиката започна да реве и да ни подканва да минем по-напред. Боях се да направя такъв опит. Единствено на завоите можеше да изпревариш предната двойка, но това отнемаше много сили. Досега Глория се справяше добре и не исках да я подлагам на излишно изпитание. От нея исках само да издържи докрай.