Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Внимавай да не ми събориш кафето — рече Глория.

— Добре де, добре. — Роки отмести чашката й малко по-нататък. — Храната как е?

— Нормално — отвърнах.

Две жени на средна възраст дойдоха при нас. Бях ги виждал вече няколко пъти в ложите. Едната го попита:

— Вие ли сте главният тук?

— Не съвсем. Заместник съм на главния. Какво обичате?

— Казвам се мисис Хигби — заговори жената. — А това е мисис Уичър. Можем ли да поговорим с вас насаме?

— По насаме от това няма къде — отвърна Роки. — Какво обичате?

— Ние сме председателката и заместник-председателката на…

— Какво става тук? — попита Сокс Доналд, който се бе появил иззад гърба ми.

— Това е главният — рече Роки с явно облекчение.

Двете жени се обърнаха към Сокс.

— Ние сме председателката и заместник-председателката на Лигата на майките за висока нравственост…

— Леле-леле — измърмори Глория.

— Да?

— Дойдохме да ви връчим една резолюция — каза мисис Хигби и пъхна в ръката му сгънат лист.

— За какво става въпрос? — попита Сокс.

— За това, че нашата лига осъжда вашето състезание… — започна мисис Хигби, но Сокс я прекъсна:

— Нека да влезем в кабинета ми и да обсъдим въпроса…

Мисис Хигби погледна към мисис Уичър, която кимна.

— Добре.

— Елате и вие, младежи, и ти, Роки. Сестра, прибери чашите и чиниите… — Той се усмихна към двете жени: — Както виждате, не позволяваме на състезателите да правят каквото и да било, за да пазят силите си. Оттук, госпожи.

Той ни поведе към кабинета си, който се намираше зад естрадата. Докато вървяхме. Глория се спъна на ужким, блъсна се тежко в мисис Хигби и се хвана с две ръце за главата й.

— О, извинявайте… Много съжалявам… — Глория сведе очи, за да види в какво се е спънала.

Мисис Хигби не каза нищо, само я изгледа гневно и си намести шапката. Глория ме смушка с лакът и ми смигна зад гърба й.

— Вие ще бъдете свидетели, младежи, не забравяйте… — прошепна ни Сокс, като влизахме в кабинета му. Той представляваше преграден коридор и беше много малък. Направи ми впечатление, че почти не се е променил от деня, когато бяхме дошли с Глория да се запишем за маратона. Единствената разлика беше, че сега Сокс бе забол на стената още два плаката с голи жени. Това бе забелязано веднага от мисис Хигби и от мисис Уичър, които си размениха многозначителни погледи.

— Седнете, госпожи — покани ги Сокс. — Кажете сега, какво има?

— Лигата на майките за висока нравственост осъжда вашето състезание — заяви мисис Хигби. — Ние смятаме, че то е долнопробно, унижаващо човешкото достойнство и че оказва зловредно влияние в нашия град. Приехме резолюция, че то трябва да бъде закрито.

— Закрито ли?

— Незабавно. Ако откажете, ще отнесем въпроса до общината. Това състезание е долнопробно и унижаващо достойнството…

— Не сте разбрали правилно за какво става въпрос, госпожи — заговори Сокс. — В състезанието няма нищо унизително. Ами че младежите толкова се забавляват. Всички са напълнели, откакто започна…

— В него участва едно момиче, което скоро ще става майка, някоя си Руби Бейтс — прекъсна го мисис Хигби. — Престъпно е да я държите тук и да я карате да тича и да ходи по цял ден, когато тя всеки момент ще роди. Да не говорим, че е шокиращо да я види човек как се показва пред всички полуоблечена. Поне от приличие да носеше някакъв халат…

— Е, госпожи, никога не съм гледал на нещата по този начин. Струва ми се, че Руби знае какво прави, не съм забелязал корема й. Но разбирам какво имате предвид. Значи искате от мен да я отстраня от състезанието, така ли?

— Най-настоятелно — отвърна мисис Хигби. Мисис Уичър кимна.

— Така да бъде, госпожи, както кажете. С мен лесно се споразумява човек. Дори ще платя сметката й за болницата… Благодаря ви, че ми казахте. Незабавно ще се погрижа за нея.

— Но не е само това — продължи мисис Хигби. — Наистина ли се готвите да организирате открито сключване на брак другата седмица, или това е било съобщено, за да привлечете публика?

— Никога през живота си не съм се занимавал е измама — заяви Сокс. — Сватбата си е честна и почтена. Никога не бих позволил да се лъже публиката за такива неща. Можете да попитате, когото и да било от моите делови партньори и те ще ви кажат, че не съм такъв човек.

— Ние знаем с каква репутация се ползвате — каза мисис Хигби. — И все пак аз просто не мога да повярвам, че ще съдействате за извършването на такова кощунство…

— Младите хора, които ще се женят, са много влюбени един в друг — обади се Роки.