Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Ние няма да допуснем такава подигравка — рече мисис Хигби. — Настояваме състезанието да се закрие незабавно.

— А какво ще стане с всичките тези младежи, ако той се съгласи? — попита я Глория. — Ще се върнат на улицата, откъдето са дошли…

— Това не може да бъде оправдание, момиче. Състезанието е порочно. Привлича нездрави елементи. Един от участниците беше убиец, избягал от затвора — оня италианец от Чикаго…

— Естествено, не можете да държите мен отговорен за това — намеси се Сокс.

— Напротив. Дошли сме тук, защото искаме нашият град да е чист и в него да няма подобни влияния.

— Ще имате ли нещо против, ако излезем навън с моя заместник, за да обсъдим въпроса? Може би ще измислим нещо.

— Добре — съгласи се мисис Хигби.

Сокс направи знак на Роки и двамата излязоха от стаята.

— Вие имате ли деца? — попита Глория, щом вратата се затвори.

— И двете имаме големи дъщери — отвърна мисис Хигби.

— Знаете ли къде са те тази вечер и какво правят?

Нито една от двете жени не проговори.

— Мога да ви дам приблизителна представа. Докато вие тук благородно следвате дълга си, те сигурно са в квартирата на някой мъж, разсъблечени, почти пияни.

Мисис Хигби и мисис Уичър ахнаха в един глас.

— Обикновено така става с дъщерите на реформаторките на обществото. Рано или късно все се намира някой да ги оправи, а пък повечето от тях не знаят и как да не забременеят. Прогонвате ги от къщи с досадните си лекции за чистота и непорочност, пък и нали имате много работа, не можете да им кажете кое как е в живота…

— Ооо… — пламна мисис Хигби.

— Аз… — заекна мисис Уичър.

— Глория… — извиках.

— Време е някой да ви ги каже тия неща, на вас, пък и на другите — продължи тя да ги напада, но се премести пред вратата и застана с гръб към нея, сякаш не искаше да ги пусне да излязат — и точно аз съм човекът за тази работа. Вие сте от тези, дето се крият в клозета, за да четат мръсни книги и да си разправят гадни истории, а после тръгват да развалят удоволствието на другите.

— Махни се от вратата, момиче, и ни пусни да излезем! — изкрещя мисис Хигби. — Не искам да те слушам. Аз съм почтена жена. Аз съм учителка в неделното училище…

— Няма да мръдна от тая врата, докато не свърша.

— Глория…

— Вашата лига за нравствеността и проклетите ви женски клубове — продължи тя, без да ми обръща внимание — са пълни със стари вещици, които се врат навсякъде, защото от двайсет години никой не ги е оправял. Ами идете и вие, бабишкери такива, пък си платете, за да ви оправят. Това ви липсва на вас.

Мисис Хигби тръгна към Глория с вдигната ръка, сякаш се канеше да я удари.

— Хайде, удари ме. — Глория не се помръдна. — Удари ме… Само да ме докоснеш, ще ти счупя главата с ритници.

Вратата се отвори и избута Глория. Влязоха Сокс и Роки.

— Тази… тази… — размахваше пръст мисис Хигби към Глория.

— Недей да заекваш, кажи си думата. Не я ли знаеш? Курва…

— По-спокойно! — Сокс се опита да овладее положението. — С моя заместник решихме да приемем всичките ви предложения, госпожи…

— Нашето предложение е незабавно да затворите това място! — рече мисис Хигби. — В противен случай още утре сутринта ще отидем в общината…

Тя се запъти към вратата, а мисис Уичър я последва.

— Теб, момиче — обърна се мисис Хигби към Глория, — теб трябва да те изпратят в поправителен дом.

— И там съм била. Директорката приличаше на теб. Беше лесбийка…

Мисис Хигби зяпна за последен път и излезе, сподирена от мисис Уичър.

Глория тръшна вратата след тях, хвърли се на един стол и заплака. Покри с ръце лицето си и се опита да спре, но беше безсмислено. Наклони се напред, прегъна се на две, цялата разтреперана от вълнение, сякаш не можеше повече да владее горната половина на тялото си. Известно време единственият шум в стаята беше нейното хълцане и пляскането на океана, което се чуваше през отворения прозорец.

После Сокс отиде при нея и внимателно сложи ръка на главата й.

— Нищо, нищо…

— Всичко това го забравете — каза Роки. — Не казвайте нищо на другите…

— Добре, няма. Значи ли това, че ще трябва да закриете маратона?

— Сигурно не — отвърна Сокс. — Значи, че ще трябва да пуснем нещо на някого. Утре сутринта ще говоря с адвоката си. А междувременно, Роки, намери начин да кажеш на Руби. Трябва да напусне. Много жени започнаха да протестират… — Той погледна към вратата. — Защо ли не си гледах моя бизнес? Отвратителни женоря…