Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

ИЗМИНАЛИ ЧАСОВЕ — 855

ОСТАВАЩИ ДВОЙКИ — 21

Лигата на майките за висока нравственост продължава войната, обявена на танцовия маратон, с изказаната днес заплаха, че ако Общинският съвет не забрани състезанието, ще отнесе въпроса до самото гражданство. Танцовият маратон продължава вече 36 дни в един от крайбрежните увеселителни центрове.

Мисис Дж. Франклин Хигби и мисис Уилям Уолас Уичър, председателката и заместник-председателката на Лигата за висока нравственост, са се явили отново днес следобед в Общинския съвет, за да протестират срещу продължаващото състезание. Общинският съвет им е отговорил, че понастоящем главният юрисконсулт проучва какви законни стъпки могат да се предприемат.

„Не можем да предприемем никакви действия, докато не установим какво е законното положение — заяви Том Хинсдел, председател на съвета. — Дотук не сме открили конкретно разпореждане, което да се отнася до въпросния случай, но юрисконсултът на града проучва всички правилници и наредби“.

„Щеше ли да проявява колебание Общинският съвет, ако чума застрашаваше града ни? — запита мисис Хигби. — Нямаше, нали? След като няма конкретно разпореждане за подобни случаи, тогава да се издаде по спешност. Танцовият маратон е чума, той е долнопробен и потъпква човешкото достойнство, а в същата зала се намира и заведение, което е сборище на гангстери, закононарушители и престъпници. Това не може да бъде подходяща атмосфера за млади хора…“

Върнах вестника на мисис Лейдън.

— Мистър Доналд ни каза, че според неговия адвокат общината не може да предприеме нищо.

— Това няма значение — отвърна мисис Лейдън. — Тия жени са си наумили да го закрият и ще го направят, тях не ги интересуват законни основания.

— Не виждам какво лошо има в маратона, но за заведението са прави. Виждал съм доста съмнителни типове в Палмовата градина… Според вас колко време ще им трябва, за да закрият маратона?…

— Знам ли? Но ще го забранят. Какво ще правиш тогава?

— Първото, което ще направя, е да поседя на слънце. Преди обичах дъжда и мразех слънцето, но сега стана обратното. Тук почти няма слънце…

— А след това какво ще правиш?

— Не съм мислил.

— Разбирам. А къде е Глория?

— Облича си спортния екип. Ще излезе след минута.

— Тя започна да се предава, нали? Лекарят ми каза, че се налагало да преслушва сърцето й по няколко пъти на ден.

— Това нищо не значи. Той преслушва всички момичета. Глория си е добре.

Глория не беше добре и аз го знаех. Много трудно се справяхме с дербито. Не ми е ясно как ни се размина последните два пъти. За двете състезания общо Глория прекъсва временно десетина пъти. Но аз не си правех прибързани заключения от това, че лекарят преслушва сърцето й по шест-седем пъти на ден. Знаех, че със стетоскопа не би могъл да открие къде е нейната болест.

— Наведи се към мен, Робърт — каза мисис Лейдън. За пръв път употребяваше малкото ми име и ми стана неудобно. Надвесих се над парапета, но продължих да се поклащам, така че никой да не ме обвини в нарушаване на правилата — нали трябваше да се движим непрестанно. Залата беше пълна. — Знаеш, че изпитвам приятелски чувства към теб, нали?

— Да, разбира се.

— Знаеш и това, че аз ви намерих онази фирма, която ви взе под опеката си, нали?

— Да, разбира се.

— Имаш ми доверие, нали?

— Да, разбира се, имам ви доверие.

— Робърт, Глория не е момиче за теб.

Замълчах и се зачудих какво още ще изтърси. Изобщо не бих могъл да си обясня защо мисис Лейдън ще проявява такъв интерес към мен, освен ако… Но това беше невероятно. Тя можеше да ми бъде баба.

— Тя не е хубав човек. У нея има някаква злоба и тя ще ти разбие живота. Не искаш да си провалиш живота, нали?

— Тя няма да ми провали живота.

— Обещай ми, че когато свърши това състезание, повече няма да се срещаш с нея.

— О, та аз няма да се женя за нея, нищо подобно. Не съм влюбен в нея. Тя е добро момиче. Само понякога е малко потисната.

— Не е потисната. Озлобена е. Мрази всички и всичко. Жестока е и опасна.

— Не знаех, че мислите така за нея, мисис Лейдън.

— Аз съм стара жена. Аз съм много, много… стара жена. Знам какво говоря. Когато свърши този маратон, Робърт — обърна се тя към мен изведнъж, — аз не съм бедна, както изглеждам. Ти си мислиш, че съм бедна, но не съм. Богата съм. Страшно богата. Малко съм ексцентрична. Когато се махнеш оттук…