Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

Ръката, с която Бишъп държеше парите, увисна покрай тялото му.

— Оставам — повтори той упорито.

— Занеси парите на жена си. Кажи й, че са за нея…

— Добре… но оставам.

— Голям глупак си ти — отговори му Долан.

Иззвъня телефонът.

— Да се обадя ли аз? — предложи Бишъп.

Долан му кимна и той излезе.

— Ставай оттам и стига с тия фасони — обърна се Долан към Майра. — Честна дума, не съм искал да те обидя. Само се опитах да ти помогна…

— Седя тук и се мъча да разбера що за човек си ти. Може ли да видя ръцете ти?

Долан отиде при нея и протегна ръце. Тя ги обърна с дланите нагоре. Усмихна се, вдигна очи и сълзите й отново започнаха да напират.

— Какво има? — попита той в недоумение.

— Исках да видя къде са белезите ти от пироните.

Бишъп се върна възбуден.

— За малко да оплескам всичко. Казах й, че те няма. Чака те на телефона.

— Кой ме чака?

— Мисис Смит. Иска да говори с теб…

Долан излезе. Бишъп веднага упрекна Майра.

— Защо не се опиташ да се държиш с него както трябва? Цял живот ли ще си останеш глупачка? Твоят Мик е най-прекрасният мъж на света. Влюбен е в теб…

— Показва го по много особен начин.

— Важното е, че е така. Постарай се да се разбереш с него.

— Ще се опитам…

— Трябваше да блъскам главите ви една в друга.

Долан се втурна в стаята.

— Арнолд Смит се е прибрал вкъщи — съобщи той със светнал поглед. — Току-що. Само това ни оставаше, за да доведем работата докрай. Сигурен съм, че ще ни помогне. Отивам да поговоря с него…

— Всички отиваме — отвърна Бишъп. — Всички…

— Искаш ли? — Долан отправи въпроса специално към Майра.

— Разбира се. — Тя стана веднага.

— Това е нещо друго — коментира Бишъп. — Хайде.

„Космополит“ разпространи новината късно следобед, помести имена и факти. Долан нарочно изчака и тиражът бе разпратен едва след четири часа, за да е сигурен, че е приключил работният ден и за редакционния, и за техническия състав на следобедните вестници. Не искаше да им даде и най-малък шанс да преработят някое от последните си издания.

Това беше написано на разпространените из целия град афиши. Долан се опита да откупи по пет минути от програмите на трите радиостанции, като предложи да плати тройно, но навсякъде му отказаха категорично, щом разбраха за какво се кани да говори. Той изпадна в бяс от омраза. Искаше всички в града да научат. В шест часа вечерта всички вече знаеха. Хората гъмжаха по улиците, телефоните звъняха, телетипните машини тракаха… Добър материал щеше да излезе дори ако някаква анонимна тълпа бе осакатила Арнолд Смит и не се знаеше нищо повече. Но след като водачите на тълпата се оказаха известни и имената им бяха отпечатани в две колони на цяла страница, това вече беше сензация. С един удар Долан бе обърнал града с главата надолу.

Стоеше сам на долния етаж в печатницата, когато някой почука на задната врата. Стана и отвори на Бъд Макгонагил.

— За Бога, махай се оттука — каза му той. — Идвам направо от Съдебната палата. Съдията Пентланд е свикал извънредно заседание на предварителното жури. Вече са тръгнали насам…

— Точно това исках. Ще се явя да им кажа…

— Изчакай до сутринта. Скрий се някъде. Използвай времето, за да си провериш още веднъж фактите…

— Фактите ми са проверени. Всичко е отпечатано в списанието. Освен това Смит ми е на разположение… и е на сигурно място. Готови сме…

— Майк, за бога, опитвам се да те спася. Измъкнах се, защото точно в този момент изготвят призовка за теб… а тази вечер не бива да се явяваш в съда. Не се знае какво може да се случи…

— Слушай, Бъд…

— Упорит си като муле, казвам ти, че не бива да се явяваш тази вечер. Изчакай до сутринта. Тогава ще ми се обадиш по телефона и ще дойда с още няколко души, за да те охраняваме. Ти май не можеш да разбереш — предизвикал си същинска експлозия в нашия град. Намесил си хора, за които не си и сънувал… съдии, че и един член на Конгреса… трябва веднага да се махнеш оттук…

— Добре — съгласи се Долан накрая. — Ще си тръгна, но ще се прибера у дома. Пък ако ме предизвикат, и аз ще им отвърна със същото, какво толкова. Не съм забравил как се стреля…

— Не ме интересува къде ще отидеш, само се махни оттук. Най-напред тук ще дойдат…