Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Много прилича на него — заяви Долан. — Можете ли да ми дадете адреса му?

Портиерът провери на картона му.

— Пери стрийт 315. За какво ви е притрябвал? — прояви той любопитство.

— Паднали са му големи пари. Пери стрийт 315. Благодаря.

Долан подкара към Пери стрийт 315. Беше малка едноетажна къща. Почука на вратата, отвътре излезе около шейсетгодишна жена.

— Извинявайте, тук ли живее Арнолд Смит?

— Да, аз съм неговата майка. За какво го търсите?

— Търся един човек, който се казва Арнолд Смит, но не съм сигурен дали е точно той — отговори Долан. — Може ли да вляза за малко?

— Заповядайте. — Мисис Смит му отвори вратата.

Долап влезе в малко салонче.

— Казвам се Долан. Мога ли да се срещна с мистър Смит?

— Няма го вкъщи. За какво го търсите? — Мисис Смит явно започваше да се безпокои.

— Исках да поговоря с него. Да го попитам за някои неща…

— Вие ли щяхте да му намерите работа?

— Точно затова исках да се срещна с него. — Долан се постара гласът му да прозвучи естествено.

— Какво имате да уреждате с него? Къде е той? — попита неспокойно мисис Смит.

— Намира ли ви се негова снимка, да ми покажете…

— Господине, какво има…

— Моля ви се, не се притеснявайте, мисис Смит. — Долан показа значката си на помощник-шериф. — От полицията съм. Нямаме нищо срещу него, само искам да видя негова снимка. Може да се окаже, че не е същият Арнолд Смит, когото търся…

Възрастната жена постоя малко, изгледа го, на челото й се появи дълбока бръчка, но накрая влезе в някаква стая. Долан си запали цигара и с изненада откри, че дланта му е мокра, като че ли я е топил във вода… Жената се върна и му подаде една снимка.

Долан я разгледа внимателно.

— Този ли е Арнолд Смит?

— Да, синът ми.

— Много се извинявам, че ви обезпокоих, мисис Смит — каза той и й върна снимката. — Оказа се, че търся друг човек. Благодаря ви…

Долан си тръгна. По пътя не можа да си отговори дали е постъпил правилно, като излъга жената.

Върна се през същото кръстовище на две нива, влезе в някаква дрогерия, поръча си кока-кола и се обади по телефона в редакцията. От Бишъп научи, че няма нищо ново, само Окс Нелсън минал оттам и поръчал да му предадат, че иска да се срещне с него. И, о, да, получило се препоръчано писмо от мисис Марсдън с благодарност за издължаването на заема. Изпратено от Лос Анжелис.

Майра била на работа и подготвяла материалите, а той успял ли е да открие Арнолд Смит?

Долан отговори, че не, но разбрал къде живее майка му, а всичко това не може да се разкаже по телефона и ще му обясни, когато се върне. Затвори, набра номера на полицейското управление и поиска да го свържат с лейтенант Нелсън. Лейтенантът много се радвал да го чуе. Имал нещо важно да говори с него, може ли да намине веднага? Не, не, не можело да почака. В тона на лейтенанта се долавяше заповедническа нотка. Долан обеща да намине.

— Виж какво, Майк, трябва да проявиш малко здрав разум, разбери го. Не си вчерашен. — Нелсън стана от бюрото си, без да откъсва поглед от Долан.

— Откъде научи всичко това?

— Откъде съм научил! Та нали това ми е работата. Ти как си мислиш, че съм научил?

— Дрън-дрън. Кой ти нареди?

— Не се опитвай да ме подлагаш на разпит. Не те засяга кой ми е наредил. И мадамата, и Бишъп — и двамата са проклети комунисти и ти се постарай да им обясниш как стоят нещата, защото в противен случай ще им предявя обвинение за неморално поведение.

— Ти ли ми казваш да проявя здрав разум? Сега пък аз ще ти кажа да проявиш здрав разум. Ед Бишъп си е един и същ човек от петнайсет години. Не се е променил от времето, когато пишеше какво става из полицейските участъци, и ти го знаеш. Защо така изведнъж реши да го разкараш от града?

— Ти пък ми отговори на един въпрос. Какво знаеш за тая Барновски? Нищо. Появява се от не знам къде, а ти я вземаш на работа при себе си. Будала си ти. В Тексас е лежала в затвора за разпространяване на подривна литература. Действа под диктовката на Москва, да го знаеш. Това не ти го е казала, нали?

— Попитах те защо реши така изведнъж да разкараш от града Ед Бишъп.

— Не съм длъжен да отговарям на глупавите ти въпроси. Казвам ти какво трябва да направиш. Виж какво, Майк, симпатичен си ми. Симпатичен си и на всичките ми момчета. А тия двамата са ти приятели. Затова говоря с теб и те оставям да им го съобщиш, а не се изтърсвам…

— Та ти си се изтърсил преди един час. Защо не им го каза тогава?

— По дяволите — ядоса се Нелсън, — нали това ти обяснявам. Приятели са ти, затова.