Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Къде ще ходим! Сума ти работа трябва да свършим, ако ще печатаме списанието утре сутринта…

— Ще се върнем след половин час. Ела…

— Къде? Къде ще ходим?

— Ела. Отиваме да се оженим. Ще се женя за теб…

— Майк, ти да не си откачил? — обади се Бишъп.

— Ела… — повтори Долан на Майра.

Долан остави коректурите, които четеше, стана от леглото и отиде да отвори вратата. Беше Юлисис.

— Много се извинявам, мистър Майк, ама нали утре ще се изнасяме, та…

— Отдалече се разбира, когато ще ми поискаш пари, Юлисис. Колко?

— Ами такова, сър, човекът каза, че ще иска двайсет долара за два курса, ама мен ако питаш, ще излязат четири.

Долан извади една банкнота от петдесет долара и му я подаде.

— Това е за преместването, а не за някоя от твоите мулатки.

— Добре, сър. Хубава къща си намерихме, мистър Майк. Ама ти още не си я видял, а?

— Не съм. Ернст ми каза едва тази вечер.

— Твоята стая е най-хубавата. Аз ти я избрах. Както е тръгнало, ще трябва да се грижа за всичко вместо теб, щом като си толкоз зает…

— Да, да. Благодаря ти, Юлисис. А сега изчезвай…

— Добре, сър — рече Юлисис и тръгна да излиза. — Аз твоята стая ще ти я оправя още за утре вечер. И като си помисля, мистър Майк — застана той на вратата, — до утре вечер нищо няма да е останало от тази къща. Още днес следобед започнаха да събарят откъм задната страна.

Долан продължи да чете коректурите, но след няколко минути влязоха Бишъп и Майра. Бишъп я хвана за ръката.

— Ето, доведох я пред леглото на господаря, мисис Майкъл Долан II, здрава, читава и нахранена със сандвичи с шунка и млечен шейк… Виж го ти, какъв плутократ е станал.

Долан му показа коректурите.

— Струва ми се, че е добре. Ти какво ще кажеш?

— Статията е фантастична. Пък и на подобни материали няма какво да им се придиря дали са написани елегантно. Важно е какво казваш, оттам нататък всичко само си върви. Научи ли нещо повече от мисис Смит?

— Преди малко й се обадих по телефона. Нищо не знае. Този човек не е между живите, казвам ви. След като излезе нашият материал, ще открият трупа му…

— Ако не са го кремирали — вметна Майра.

— И на мен ми мина такава мисъл, но после я забравих. Няма да посмеят. Това е чисто убийство.

— Така или инак, все е убийство.

— Е, доволен ли си, че най-сетне успяхме да хванем натясно Джак Карлайл? И Томас. За него и през ум не би ми минало.

— А какво ще кажеш за Креншо? Бивш председател на Търговската камара…

— За Карлайл съм най-доволен. Особено като имам предвид Нелсън…

— Нелсън ли? Какво Нелсън?

— Ще ви обясня. Затова поисках да дойдете тук тази вечер. Сутринта Нелсън ме повика, за да ми припомни закона за обществения ред…

— Мен ли имаше предвид? — попита Бишъп.

— И двама ви.

— Значи затова те търсеше, така ли?

— Да. Каза, че трябва да напуснете града или…

— Блъфира…

— Не, не блъфира. Някой му е наредил. Получил е заповед. От Джак Карлайл. Началото на неговото отмъщение…

— Защо не ни го каза по-рано? — попита Майра.

— Не исках да ви разстройвам. Гледах да го отложа колкото е възможно по-дълго…

— Сега си обяснявам защо се ожени за мен.

— Седни и млъкни за малко — каза й Бишъп.

— Затова се ожени за мен, нали? Нали?

— Чакай…

— Това е причината, нали?

— Не бива да възприемаш нещата по този начин. — Долан търсеше подходящи думи.

— Кретен! — Майра го зашлеви силно през лицето.

Долан стисна устни, но не каза нищо, само я изгледа. Тя го удари още веднъж, по-силно. Бишъп се хвърли към нея и я сграбчи през кръста, но от силата на скока му и двамата паднаха на леглото.

— Ще ти спукам бузите — изрева Бишъп.

Долан не се бе помръднал.

— Ед! — повика го той, без да повишава тон.

Бишъп се изправи. Изведнъж Майра се обърна по корем и се разплака.

— Ед — повтори Долан и извади купчината пари от джоба си, — ето ти пет хиляди. Взимай семейството си и се преместете някъде другаде.

Бишъп се усмихна, ухили се широко, засмя се с глас.

— Не — поклати той глава.

— Взимай ги — подаде му Долан парите.

— Не.

В един миг Долан напъха банкнотите в джоба на сакото му.

— Помисли малко с тая глава.

— Оставам, Майк. — Бишъп извади парите от джоба си. — Прибери си ги или ще ги изхвърля през прозореца. Да знаеш, ще ги изхвърля.

Майра вече не плачеше и сега седна на леглото.

— Чакай малко, Ед. Те са за децата. Ще имат нужда от много неща, знам го. Парите са за тях — за лекарства, за лекари…