Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

Той кимна към човека с чантата и всички водачи от подиума се събраха около масичката, така че я закриха от погледите на множеството. Иззад телата пред себе си Долан виждаше как се движат ръцете на този човек… а на няколко пъти зърна как се отразява в скалпела светлината от лампата на тавана…

Долан не си говореше наум, не мислеше за нищо. Мозъкът му беше студена маса от отделни клетки. Съзнаваше, че ще е нелепо да се намеси. Направо самоубийство. Започна да се придвижва към вратата, местеше се по малко, по малко, за да не привлече вниманието върху себе си. Но никой не го забеляза. Всички бяха премного заети с това, което ставаше на подиума.

Бишъп клатеше глава и хапеше устни.

— „О, за тебе, моя страна“. Господи, това е невероятно. Не можеш да публикуваш такъв материал, Майк. Никой няма да ти повярва…

— Ще повярват, когато им доведа Арнолд Смит…

— Как ще го откриеш, ако няма телефон? Можеш да си сигурен, че няма да го настанят в болница, защо да рискуват?

— Ще го открия. Ще обходя целия район на Бей Шор от единия до другия край. Ще го открия аз…

— Господи! — повтори Бишъп, въздъхна и прекара ръка през лицето си. — Само се изненадвам, че не си ги изпозастрелял тия мръсни садисти. Ето какво прави твоят капитализъм от хората — свине. Сигурно няма да доживея до времето, когато ще рухне, но поне ще умра доволен, че нещата са тръгнали нататък…

Долан му подаде един списък.

— Това четиво ще ти достави истинско удоволствие.

Бишъп изчете няколко имена и адреси и го изгледа въпросително.

— Какви са тия?

— Главатарите на кръстоносците.

— Откъде разбра?

— Поетическата правда съществува. За тях бяха отделили специален паркинг зад хангара и като видях насъбрани много скъпи коли, взех, че си записах номерата им. Тази сутрин първата ми работа беше да отида в полицията и да проверя кои са собствениците им. И ето ти резултата…

Бишъп беше поразен.

— Опасен си.

— Давай, дочети списъка.

Бишъп изчете листа докрай със затаен дъх.

— Все едно че си взел целия списък на лицата, заемащи висши постове. Или справочника „Кой, кой е“.

— Ще изглежда прекрасно, когато се напечата, нали?

— Разбира се. Ще има не по-малко въздействие от едно въздушно нападение. Ти си имал вдъхновение свише, когато си записал тези номера.

— Късмет имах. В момента дори не обърнах особено внимание. Едва тази сутрин ми проблесна какво точно означава това. Така. А сега препиши го и го скрий някъде. Аз ще отида да потърся Арнолд Смит.

— Да дойда ли с теб?

— Не.

— Добре. Не искам да се разправяме. Но предполагам, и ти си наясно, че с всеки изминал ден развръзката приближава и ще има експлозия. Не забравяй Карлайл…

— Карлайл не ме притеснява. Вече не.

— Добре. Поддържай връзка с нас поне по телефона. Да имаме представа къде се намираш…

— Ще се обаждам. Когато дойде Майра, кажи й да приготви материалите за светската страница. Можем да пуснем следващия брой един-два дена по-рано…

— Добре. Хей, какво е станало с главата ти? Къде ти е превръзката?

— Докторът ми я махна тази сутрин.

— Изглеждаш ми странно без чалмата…

— И аз се чувствам особено. Като разсъблечен. Кажи на Майра да напише и статията за театъра. Знаеш какво имам предвид…

— Да спомене ли и историята с Менефи?

— Защо не? Аз също искам да добавя нещо за Тим Адамсън. Нещастник. Изобщо поеми нещата за известно време…

— Ами кредиторите ти? Забрави ли за съобщението, което пусна вчера?

— Ще се върна. За нищо на света не бих пропуснал това преживяване…

Той слезе по стълбите и изскочи на улицата. Качваше се в колата си, когато Грисъм му извика „добрутро“. Долан му махна, без да се обръща, включи двигателя, обърна колата си насред улицата и пое към Бей Шор.

В района на Бей Шор живееха обикновени хорица. За прехраната си разчитаха на двете големи фабрики за мебели. Вонята от тях се долавяше още щом прекосиш кръстовището на две нива и започнеш да слизаш по хълма към пресушените блата.

Долан спря пред едната фабрика, влезе в помещението на портиера, представи се като репортер на „Таймс Газет“ и поиска да му дадат сведения за Арнолд Смит. Портиерът прехвърли присъствената книга и му каза, че съжалява, но при тях нямало никакъв Арнолд Смит не само сега, но и през последните две години.

Долан му поблагодари и отиде в другата фабрика.

Тук портиерът го осведоми, че Арнолд Смит работел при тях допреди шест месеца, но бил уволнен. Долан поиска да му го опише. Докато му обясняваше как изглежда, портиерът дъвчеше края на един молив.