Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Благодаря — повтори той, прибра парите във вътрешния си джоб и излезе.

Секретарката провря глава през вратата.

— Извинявайте, че ви прекъсвам, мистър Бомгартън, но в единайсет ви очакват в печатница „Пасифик“, а сега е десет и половина…

— Добре — отвърна Бомгартън. — Ще успея да отида.

Главата на секретарката изчезна и вратата се затвори.

— Монтират нови машини — обясни той на Долан. — Та какво ми обясняваше преди малко?

Долан повтори търпеливо:

— Започнах да издавам списание.

— Знам. „Космополит“. Това го знам. А какво ми говореше за печатницата?

— Нали ти си продал на Лорънс неговата преса?

— Да.

— Това исках да знам. Вече няма да печатам списанието си при него. Взел съм си набора и всичко останало за този брой, затова исках само да разбера къде другаде в града има преси като неговите.

— Значи искаш да печаташ списанието си на друго място…

— Точно така. Но искам да запазя същия формат.

— Няколко души имат същите преси като тази на Лорънс. Едната е на Грийн…

— Той не влиза в сметката. Неговият чичо издава „Куриер“, така че рано или късно… При него е изключено.

— Такава има и Грисъм, той е на две крачки оттук. По-рано печаташе разни служебни издания и брошури по минно дело и имаше много работа. Преди два месеца му продадох някои нови машини.

— Мислиш ли, че ще се наеме да печата „Космополит“?

— Не виждам защо да ти отказва. Това е най-добрата възможност за теб. Е, контактите с него няма да се отразят благоприятно на положението ти в обществото…

— Нямам избор, налага се да приема каквото ми се предложи. А защо няма да се отразят благоприятно на положението ми в обществото?

— Той отпечата ония комунистически съчинения. Затова сега повечето служебни издания се прехвърлиха при Лорънс…

— Не съм забелязал контактите ти с него да са се отразили неблагоприятно на твоето положение в обществото. Доколкото знам, развиваш голяма дейност в Американския легион…

— Търговията си е търговия. Ангажиментите ми към легиона са само вечер.

— Значи Грисъм, а?

— На две крачки оттук. Щях да те заведа, но нямам време.

— Не се притеснявай. Благодаря ти, Хенри…

— Няма нищо, Майк. Обади ми се да знам как вървят нещата.

Грисъм се оказа на вид безобиден човек към петдесетте, съвсем побелял, със сини очи и интелигентна физиономия. Прояви голям интерес към предложението на Долан. През цялото време кимаше и се усмихваше, докато Долан му разказваше случилото се с „Космополит“, а щом стигна до това как Лорънс спрял пресата преди няколко часа, се разсмя от сърце — явно му беше много забавно.

— И така, мистър Долан, няма защо да се боите, че тази преса ще бъде спряна. Можете да ме сметнете за човек, лишен от чувство за почтителност, но държа да ви кажа, че аз ни най-малко не благоговея пред Джак Карлайл.

— Тук имате ли някаква стая, която да ползваме за редакция?

— Ей там. Ще ви свърши ли работа?

Той посочи към дъното на помещението, където се образуваше нещо като галерия.

— Коректорите седяха там… когато при мен все още имаше коректори. Колко души сте? А може би сте сам?

— Трима сме. Аз и още двама…

— Значи няма пречка да се настаните в галерията…

— Това не е чак толкова важно. Важното е кога ще свършим с отпечатването на тиража.

— От вас зависи. Можех да пусна пресата веднага, ако разполагах с набора. Ще трябва да извикам няколко работнички, които знаят да сгъват и подвързват…

— Това и ние можем да направим… ако се налага. Заповядайте. — Долан бръкна във вътрешния си джоб и отдели една от банкнотите. — Ето ви петстотин долара. Да ви покажа, че при нас няма шикалкавене…

— Но защо така… не е необходимо.

— Вземете ги…

— Добре. — Грисъм прибра парите, но беше изненадан.

— Ще намеря камион и ще докарам всичко. Ще се върна до един час. Ще ми се да започнем преди обяд, ако е възможно…

— Аз ще подготвя работата — обеща Грисъм.

След половин час Долан пристигна на паркинга зад печатницата на Лорънс с камион от фирма за пренос-превоз. Наборът, отпечатаните листове и сгънатите книжни тела на списанието бяха извадени отвън, грижливо подредени върху някакъв тезгях, а здравеняците, които шефът на полицията му бе осигурил, ги пазеха.

— Товарете всичко на камиона, момчета, а после ще хапнем нещо за обяд. Ще се преместим в индустриалната зона, а по-късно следобед списанието ще е готово и ще го разнесем.

Той мина през главния вход на сградата и се качи на горния етаж. Бишъп и Майра го посрещнаха с: „Е?“.