Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Знаеш много добре, че по график днес трябва да печатаме списанието на застрахователната компания. Толкова отдавна имаме договор с тях, че не можем да го нарушаваме.

— Не това е причината — каза Бишъп.

— Чакай малко, Ед — продължи Долан. — Посещението на Джак Карлайл няма нищо общо със спирането на пресата, така ли?

— Карлайл… Карлайл…

— Не увъртай. Току-що го видях да пресича улицата…

— Мистър Карлайл идва при мен — призна Лорънс. — Той намекна, че може да е…

— Нищо не е намеквал. Наредил ти е. И какво? Ще му позволиш ли да те сплаши?

— Не става въпрос за сплашване… не искам да се забърквам в съдебен процес за клевета. Казах ти, че когато прочетох статията, си помислих…

— Отговори ми на един въпрос — ще отпечаташ ли списанието, или не?

— Ами, Долан, виж как стоят нещата…

— Нали ти казах, че е шубе — обади се Бишъп. — Казах ти, че ще клекне…

— Добре — рече Долан. — Ще го отпечатам на друго място. Ще взема каквото е изкарано досега и набора и ще го отпечатам на друго място. Нямаш нищо против, нали?

— Разбира се, че не. — На Лорънс явно му олекна.

— Ето, в това е бедата у нас — наведе се над бюрото му Бишъп, — навъдили са се едни нищожества като теб и гащите им треперят пред…

— Остави го — рече Долан.

Двамата отидоха в машинното отделение. Пред книговезкия нож имаше куп отпечатани листове, а на масата беше сложен втори куп и работничките сгъваха и подвързваха списанието. Къли се запъти към тях явно без настроение и каза:

— Това е.

— Изнасяме се — уведоми го Долан. — След малко ще изпратя камион, за да вземем каквото е отпечатано досега, а също и набора.

— Съжалявам, че стана така, Майк. Не е лесна работа да се пребориш с Джак Карлайл…

— Така изглежда. Събери, моля те, каквото имаме за вземане, за да може да се изнесе… и извикай ония типове, които чакат в задния двор…

— Разбира се.

— Благодаря ти за всичко, Къли.

Долан и Бишъп се върнаха на горния етаж. Майра опразваше чекмеджетата на бюрото и редеше всичко на купчинки отгоре. Долан й каза:

— Изнасяме се.

— Така си и помислих, когато замлъкна пресата…

Долан взе мушамата си и предупреди Бишъп:

— Недей да излизаш оттук, докато не се върна. Трябва да се срещна с онзи адвокат, а после ще намеря камион.

— Къде ще се пренесем?

— Ако не ми дадат парите, никъде няма да се пренасяме — свършено е със списанието. Ако ги взема… Ти недей да излизаш. Ще поговоря с ония типове в задния двор. Как мислиш, да им кажа ли да се качат горе?

— Защо?

— За всеки случай.

— Само ще ни пречат. Майра, моя милост и Флойд Хубавеца ще овладеем положението — увери го Бишъп и се потупа по задния джоб.

— Току-що се обади Томас — сепна се Майра.

Долан се запъти към вратата.

— Няма ли да ме остави на мира?

— Майк — извика му Майра, — внимавай…

— Добре…

С ръце в джобовете, адвокат Опънхаймър сновеше бавно напред-назад в кабинета си и ту поглеждаше към Долан, ту към прозореца.

— Дъждът почти спря — отбеляза той. — От север започна да се прояснява. Ако излезе и вятър, до утре всичко ще е изсъхнало и дори ще може да се играе голф. Играете ли голф, Долан?

— Не, така и не стигнах до него…

— А голфът е чудесен спорт.

— И други са ми го казвали.

Опънхаймър спря пред Долан и го изгледа отвисоко.

— Според мен не постъпихте много умно, Долан. Сенаторът не е от тия хора, които можете да обиждате. Познавам го. Много се раздразни.

— И аз се раздразних…

— Трябваше да приемете чека. Вие направо го обидихте с отказа си.

— Вижте какво, мистър Опънхаймър, дойдох да подпиша декларация, че се отказвам от правата си, и ще я подпиша, щом той се върне с парите в брой. Отказах да приема чека просто защото не мога да поема риска той да спре плащането…

— Точно това го обиди. Можехте направо да му кажете, че му нямате доверие — ефектът щеше да е същият. Сенаторът е почтен човек.

— Знам, знам. Знам всичко за него. Забравяте, че няколко години съм работил като журналист…

Вратата се отвори.

— Ето ви и вас, влезте, сенаторе — покани го Опънхаймър.

— На. — Сенаторът тръсна куп банкноти върху коленете на Долан. — Седемдесет банкноти по петстотин долара. А сега, дяволите да те вземат, подписвай декларацията, че ми иде да те изхвърля през прозореца със собствените си ръце…

— Благодаря — рече Долан, стана и отиде до бюрото. — Къде трябва да се подпиша, мистър Опънхаймър?

— Ето тук… тук.

Долан се подписа и се изправи.