Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Пари ли намери? — попита Бишъп. — Това е. Къде?

— От Фрайд.

— Охо, ето къде си ходил снощи — обади се Майра. — И какво стана?

— Стига си ме засичала. — Долан се обърна към Бишъп и взе да му обяснява: — Снощи обикалях с колата и разсъждавах за какво ли не, а накрая се намерих у Лилиан. Не знам защо отидох там, нито как стана. Когато тръгвах, нямах намерение да ходя при нея, но — бам! — изтърсих се.

— А тя сигурно веднага се е хвърлила в прегръдките ти… — не се стърпя Майра.

— Затваряй си устата — процеди Долан през рамо. — Та в крайна сметка тя каза, че се оженила за мен само защото й било забавно и че не ме обичала…

— Баща й я е обработил, за да го каже…

— Разбира се. Той беше там, докато разговаряхме. Извика я, за да ми я представи като веществено доказателство номер едно, с което да ме убеди, че трябва да се съглася с анулирането на брака. На нея всичко й се стори страхотна шега.

— Трябва да е било много забавно — рече Бишъп. — Карай нататък…

— Това е всичко. Казах: добре, ще анулираме брака. Само че… искам петдесет хиляди долара, за да се съглася…

— Боже мой! — подсвирна Бишъп. — Петдесет хиляди! Той обеща ли да ги даде?

— Спазарих се за трийсет и пет. Тази сутрин ще се срещна с Фрайд в кантората на неговия адвокат и ще подпиша документите…

— Ехей, ама ти си направо магьосник — възхити му се Бишъп и заклати глава. — С тези трийсет и пет хиляди и четирите хиляди, които внесе на името на Майра, можем да издадем купища списания. Сигурно и аз ще мога да получа две стотачки аванс, нали знаеш, детето е болно…

— Разбира се, Ед, слушай. Цяла нощ ми беше чоглаво.

— За какво бе, човек? Ти вече нямаш проблеми. За какво ще ти е чоглаво…

— За тези пари, които Фрайд обеща. Чувствах се като мръсник…

— Чуваш ли го какво говори? — обърна се Бишъп към Майра. — Слушай, Майк. Ти имаш пълното право на тези пари. Кога най-сетне ще проумееш, че в днешно време имаш ли скрупули, загубен си. И освен всичко друго парите ще се използват с благородна цел…

— Имаш предвид списанието. Разбира се, точно затова си позволих да му предложа сделката. Ти какво ще кажеш, Майра? — Долан отиде до бюрото, където Майра стоеше права и дъвчеше края на един молив.

— Мисля, че си извадил страхотен късмет, той можеше и да ти извие врата.

— Аха, значи според теб аз съм мръсник — каза тихо Долан. — Сега трябва да ти зашия един, за, да не би да си помислиш, че съм се засегнал!

— Много добре ти е известно защо се наежи така изведнъж, нали? — отговори Майра също без да повишава тон. — Прекрасно го знаеш.

— Трябва да те цапна, хем за да ми върви, хем за да избия поне малко от тоя твой сарказъм…

— Я спирайте и двамата — извика Бишъп и застана между тях. — За пръв път виждам такова нещо. Ами ако някой ден се случи да ме няма тук, когато започнете да се заяждате, тогава? Я спирайте…

Долан изръмжа нещо, но не се разбра какво казва, а Бишъп се отмести и застана до прозореца към улицата.

— Майк — извика му той съвсем тихо…

Долан долови тревожна нотка в гласа му, отиде бързо при него и погледна навън над рамото му.

Един мъж току-що бе излязъл от канцеларията и пресичаше улицата. Беше дребен на ръст и в гръб не правеше впечатление с нищо. Останаха да го наблюдават: той пресече улицата и застана на спирката на трамвая. Когато се обърна с лице към печатницата, и Бишъп, и Долан бързо се отместиха встрани от прозореца, за да не ги види.

— Странно, не дойде при нас — отбеляза Долан.

— Няма нищо странно. Не сме достатъчно важни за него…

— Кой беше този? — попита ги Майра.

— Джак Карлайл. — Долан хапеше устни.

Майра бързо отиде до прозореца, за да погледне.

— Да не те забележи, че надничаш — предупреди я Долан.

— Няма. — Майра прилепи глава до стената встрани от прозореца и надзърна. — Не гледа насам… Значи това е местният диктатор! — Тя се отдръпна от прозореца. — След като го видях, мога сама да си отговоря на някои въпроси, които ме озадачаваха…

Глухият шум от печатарската преса, който бе звучал като фон на разговора им, изведнъж спря.

Долан и Бишъп се спогледаха.

— Ела.

Долан се спусна по стълбите, Бишъп го последва и двамата нахлуха в кабинета на Лорънс, без да чукат. Лорънс тъкмо сваляше шлифера си.

— Ти ли спря пресата? — попита го Долан.

— Да… и ще я спирам всеки път, когато някой я пусне без мое разрешение — заяви Лорънс и пристъпи напред към бюрото си. — С какво право се разпореждаш тук?

— Опитах се да се свържа с теб, но не успях… а бързах да изкараме втори тираж на списанието. Какво има? Какво лошо има в това?