Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Не само затова. Наистина бях зает…

— Десет пъти ти се обаждах. Съобщаваха ли ти?

— Да. Но не ми беше приятно да те търся у вас, Ейприл, знаеш как реагира баща ти, пък и нали щеше да се жениш — изобщо заради всичко. Но трябваше да ме предупредиш. Щях да ти изпратя подарък или каквото се прави в такива случаи…

— Затова ти се обаждах и тази сутрин. Исках да ти го кажа…

— Боже мой, колко е хубаво — прекъсна я Долан и я прегърна по-силно. — Знаеш ли, ще ми се всичко да беше станало иначе…

— На мен също, Майк…

— Боже мой, колко е хубаво — повтори той, докато се радваше на усещането, че тялото й бавно се поклаща и се докосва до неговото, а в същото време го сгряваше споменът за многобройните прегръдки с нея.

— Ще има ли още нощи край нашата рекичка, Майк? — прошепна тя.

— Господи… да. Да…

— Извинявай — разнесе се рязко гласът на Менефи, който се изпречи изведнъж между Долан и Ейприл. — Мога ли аз да довърша танца?

— Е, добре… — Долан отпусна ръце. — Благодаря ти, Ейприл. Лека нощ…

Той се промъкна до своята маса и откри, че Карлайл е заел освободеното от Майра място.

— Жалко, че не можа да си довършиш танца — засмя се Карлайл. — Казах на Менефи да стои мирно и да не се притеснява, но той не издържа…

— Много мило от твоя страна. Разбрах какво имаш предвид.

— Виж го ти — както се държиш, човек може да си помисли, че аз съм му пуснал фитила…

— Това няма значение — прекъсна го Долан и направи знак на сервитьора да дойде.

— Тръгваш ли си? — попита Карлайл.

— Да.

— Исках да поприказвам с теб…

— Друг път… — Долан погледна сметката и подаде на сервитьора петдоларова банкнота.

— Защо имаш такова отношение към мен, Долан? Аз нямам нищо против теб. Ти защо не ме обичаш?

— Не е вярно, че нямаш нищо против мен. Не ме обичаше навремето, когато бяхме съученици, не ме обичаш и сега. Аз също не те обичам. Тогава те смятах за противен човек, както и сега. Казвам ти го, за да сме си на чисто.

— Значи затова ще поместиш нападки срещу мен в твоето списание — защото не ме обичаш, така ли?

— Какво те кара да мислиш, че ще поместя нападки срещу теб? — попита Долан и се постара в гласа му да не проличи изненада.

— Е, намират ми се познати. Просто реших да ти напомня, че в този град има хора, които не бива да закачаш, и аз съм един от тях.

— Не трябваше ли да изчакаш да публикувам каквото според теб се каня да публикувам, пък тогава да започнеш със заплахите?

— Реших да ти напомня. Предупреждавам те, за да сме си на чисто. — Карлайл изрече последното изречение с интонацията на Долан.

— Благодаря — обърна се Долан към сервитьора, прибра рестото си и му остави за почерпка. После продължи разговора си с Карлайл: — Значи имаш предвид брат си.

— Брат ми ли? Аха, ти ми говориш за Джак. Виж ти — той се престори, че се изненадва, — та това е идея. Не се бях сетил за Джак. Той има голяма власт. Може би ще ми помогне да те убедя да не ме закачаш…

— Да, да, може и да успее. Може да употреби част от същата тази власт, за да върне живота на трите момичета, които ти уби с неуспешните си аборти…

Карлайл скоча на крака.

— Виж какво, Долан, хубаво си провери фактите, преди да отпечаташ такова нещо! — В гласа му не бе останало нищо от предишния мазен тон.

— Много хубаво ще ги проверя, ти за това не бери грижа — отвърна студено Долан и излезе…

Когато Долан се прибра вкъщи, приземният етаж беше осветен и през големите прозорци видя Елбърт, Томи и Ернст — бившия пилот от войната, седнали на пода заедно с Майра. Обсъждаха нещо много оживено. Долан се качи горе в стаята си и започна да се съблича. Беше по гащета, когато влезе Майра.

— Никога ли не чукаш? — попита я той.

— Ето ти — грабна тя старата му хавлия от един стол и я метна към него. — Облечи я и приличието ще се възстанови.

— Аз не говоря за приличието, имам предвид доброто възпитание. Къде, по дяволите, са пантофите ми? — огледа се той. — Този Юлисис като нищо може да ги е завлякъл долу в стаята си. Там събира всичко…

— Ако търсиш едни ужасни червени мокасини, виждам ги под бюрото ти — посочи му Майра. — Сигурно знаеш кое време стана, нали?

— Поразходих се с колата, след като излязох от ресторанта.

— Доста трябва да си се разхождал. Чакам те от два часа…

— Нима не ти беше приятно? — попита Долан и обу пантофите си. Каква тема разисквахте? „Хомосексуализмът — главна предпоставка за гениалност“?

— Този път беше за Хитлер.