Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Нали и аз това казвам.

— Ернст малко откача, като заговори за чистите арийци, нали?

— Определено. Затова, щом види цветнокожо момиче, и вече е готов. Една вечер Юлисис доведе тук приятелката си и само за миг се обърна с гръб към нея, а когато погледна отново, нея я нямаше. Ернст я беше свалил на пода зад пианото. Юлисис искаше да го заколи, но ние го разубедихме. Да, без съмнение Ернст си пада само по чисти арийки. А сега, мис Барновбутински, ще бъдете ли така добра да си тръгнете, по дяволите, и да ме оставите да си легна?

— Лягай си, кой ти пречи?

— В края на краищата сега…

— Просто исках да си поговоря с теб. А ти можеш да си лежиш.

— Аз пък не искам никой да си говори с мен. Омръзнало ми е да слушам за комплексите ми, за задръжките ми и за механизмите ми. Иди си, моля те…

— Видя ли се с Ейприл?

— Да…

— Как го понася?

— Кое?

— Мъченичеството си. Това, че е женена за новия, макар че още обича стария. Това е мъченичество, да знаеш…

— Права си — отговори й Долан със сарказъм.

— Успя ли да танцуваш с нея? — продължи Майра със същия спокоен тон.

— Да, около една трета от един танц. После мъжът й ни прекъсна.

— Прекъсна ли ви? Това е доста странна постъпка, нали?

— Той смята, че аз съм виновен за отложения му меден месец. Според него са приели Ейприл в театъра само заради мен. Хари Карлайл му пусна фитила и той дойде да ме разкара. Когато тръгнахме с Ейприл към дансинга, видях, че Хари се премести до него. Той го е подсетил, че трябва да я ревнува от мен.

— Хващам се на бас, че Менефи не е имал голяма нужда от подсещане…

— По дяволите, всичко това е приключено. Когато се върнах на нашата маса, там заварих Карлайл. По много деликатен начин се опита да ми внуши, че не бива да публикувам нищо за него в списанието.

— Значи това е същият Карлайл!

— Същият. Известният лекар на висшето общество.

— А той откъде знае, че се каниш да поместиш нещо срещу него?

— Това искам да разбера. Никой не знаеше за това, освен ние двамата и Бишъп.

— И Томас. Не забравяй, че в яда си оня път ти му изчете списъка на хората, които се готвиш да разобличиш, за да му направиш впечатление.

— Да… и Томас. Да…

— Томас и този Карлайл приятели ли са?

— Не знам. Томас се познава с брат му — Джак. Джак Карлайл дърпа конците в цялата община…

— Дано заплахите му да не те спрат.

— Не се тревожи, няма. Специално тази работа ще ми достави голямо удоволствие. И без това него никога не съм го обичал… А сега би ли си обрала крушите?

— Нима ще допуснеш да се прибера сама до центъра на града по това време?

— По дяволите. В такъв случай ще кажа на Юлисис да те изпрати до вас с моята кола.

— Защо е необходимо? Защо да не постъпим по-просто?

— Казвал съм ти го и преди. Няма къде да спиш.

— Твоето легло ми изглежда подходящо…

— Да, но е мое.

— Знам. Не се прави на глупак.

— Не се правя на глупак. Знам и какво искаш. Знам, че не може да ми се устои. Знам, че у мен се е събрал целият сексапил на света…

— Браво. Сега вече се държиш нормално. Браво.

— … но ти няма да спиш в моето легло. По дяволите, защо ли не си отишла да пиеш кафе онзи път!

— Чудесно. Обичам да те гледам, когато се разпалиш. Чудесен си.

— Не си ме виждала как изхвърлям оттук мадами в четири часа сутринта. Тогава ставам наистина чудесен. Сега би ли…

Някой почука на вратата.

— Влез! — извика Долан с надеждата, че е някой от съквартирантите му или Юлисис.

Вратата се отвори и влезе Ейприл Коглин Менефи.

— Не знаех, че имаш гости — каза тя, след като изгледа Майра без всякакво смущение. — Преча ли ви?

— Ами… не — отвърна Долан, който все още не бе преодолял изненадата си.

— Това е хубаво — заяви Ейприл и затвори вратата зад себе си.

Майра се изправи и звучно въздъхна.

— Не си отивайте — усмихна й се Ейприл и протегна ръка. — Казвам се Ейприл Менефи. Не се виждаме за пръв път…

— Здравейте! — Майра пое ръката й.

— Мис Барновски — представи я Долан, съвзел се след първоначалния шок. — Секретарката ми. Или по-скоро на списанието. Помага ми в работата. Мис Барновски.

— Разбирам — рече Ейприл. — Мис Барновски.

— Секретарката ми — повтори Долан, захилен глуповато.

— Това е хубаво. Според мен вие сте ужасно привлекателна — обърна се Ейприл към Майра.

— Благодаря.

— Толкова съжалявам, че си тръгвате. Наистина бих се радвала много да се опознаем по-добре.

— Лека нощ, мисис Менефи — каза Майра и тръгна към вратата.