Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Ъъ, значи си много добър.

— Е, малко хора разполагат с толкова време за тренировки. Аз се занимавам сериозно, съвсем сериозно. Това се иска. Дал съм си още пет години и ако дотогава не успея да направя нещо, ще се откажа и ще отида да лея стомана…

— Той иска да спечели националното първенство за аматьори — обясни ми тя.

— Че кой не иска? — рекох аз. — Ще получи чудесно отличие. Ако не мога да спечеля Британското първенство, и аз бих искал да спечеля националното за аматьори…

— Не е лесна работа — каза той. — Тъкмо се оттегли Боб Джоунс и ето, появи се Лосън Литъл. Винаги на върха има някой страхотен играч. Ти играеш ли?

— Не съм играл от години. Пък и когато играех, не бях кой знае колко добър. На игрището главно носех стиковете — носил съм стиковете на Джак Хъчинсън.

— Така ли? — възкликна той. — Бил е добър, нали?

— Един от най-добрите.

— Отскоро ли си в града?

— От около седмица.

— С какво се занимаваш?

— Ами още не съм се установил. Флиртувам със застрахователното дело.

Той стрелна Маргарет с поглед.

— Не взимай прибързани решения. Има и други добри възможности…

— Всяка възможност може да стане добра, стига да се постараеш — опита се да го уязви тя. Той само се подсмихна. Тя се надигна, за да направи знак на Рафаел, че всички ще искат още по едно.

— За мен не — предупреди я Джона. — За мен не — извика той и на Рафаел. Стана и допи чашата си на крак. — Обещах да взема Марта рано. Е — обърна се към мен любезно, — аз да тръгвам, преди сценката между брат и сестра да загрубее. Трябва да се преоблека, за да отида да взема Марта… Всъщност вие няма да вечеряте тук, нали? — попита я той.

— Не.

— Така и предполагах. Защо не дойдете с нас в клуба? Сигурно ще ти е от полза да се видиш с нормални хора.

— Ти нормални хора ли наричаш твоите пияници?

— Ела да ги видиш, преди да се напият. Пък и те веднъж да те видят с човек, който говори английски и си подстригва косата… — Той ми подаде ръка. — Нямам повече време, но се радвам, че се запознахме, Пол, и сигурно ще се видим по-късно. Заповядай да обядваме заедно някой път.

— Дори ако се заема със застрахователно дело?

— Дори да се заемеш със застрахователно дело.

— Благодаря, Джона.

Той отстъпи и спря до Маргарет.

— Няма да е зле наистина да дойдете.

Той й отправи усмивка с почти хипнотично въздействие и излезе.

— Не знаех, че имаш брат.

— Няма да тръгна да се хваля точно с него.

— Изглежда много симпатичен.

— Да, симпатичен е. Малко едноизмерен, но е симпатичен.

— Не бих имал нищо против и аз да съм едноизмерен, стига да умея да се нося така добре.

Тя ме огледа, огледа дрехите ми.

— И така си добре. — Стана от масичката, заобиколи я и седна на зеленото канапе. Потърси погледа ми. — Разкажи ми за Мандън. Откога се познавате с него?

— С Мандън ли? Не много отдавна…

— Откакто си тук ли?

— Точно така.

— Той ти е адвокат, нали?

Не знаех какво й е казал — вероятно, че ми е адвокат, но след като обстоятелствата показваха, че между нас съществува някаква връзка, нямаше смисъл да се отрича.

— Да.

— Значи затова дойде при доктор Грийн онази вечер. Него си търсел, нали?

— Да.

— Знаеш ли какво се говори за него?

— Какво?

— Много, много лоши неща.

Отпих от коктейла си.

— Не знам какво имаш предвид под лоши. Лоши в какъв смисъл?

— Занимава се със сделки с престъпния свят…

— Кой ти го каза?

— Така е. Когато един адвокат започне да говори срещу друг адвокат, значи има нещо…

— Имаш предвид Голайти ли?

— Казвам ти го съвсем поверително…

— Естествено.

— Той самият бил едва ли не престъпен тип.

— Ти ме изненадваш!

— Истина е. Нямаше да ти го кажа, ако не бях сигурна, че е истина. И още нещо. Днес следобед, като отидох при него с молба да те намери, преди да си тръгна, му предложих да си платя, ей така, за да не разправя, че не съм го направила — имах само двайсет долара у себе си, но той ги взе. Представяш ли си!

Не ми беше казал за това. Десет долара от тези пари бяха мои. Виж го ти мошеника, си помислих.

— Ами сигурно ги е възприел като хонорар. Нали ги знаеш какви са адвокатите, когато става въпрос за хонорари…

— Не искам да имаш вземане-даване с него отсега нататък. Ако се наложи да уреждаш някакви юридически въпроси, отнеси се до Фред Голайти. Вече така трябва да постъпваш.

— Вече ли?

— След като ще работиш при баща ми.

— Казах ти съвсем ясно по телефона, че не искам да работя за него.