Хорас Маккой - Уморените коне ги убиват, нали?

— Добре… — надигна се той от мястото си.

— Довиждане… — обърнах се към компанията около масата.

Пробих си обратно път към фоайето и се спрях пред едната от фотографиите — тази с полегналата гола жена.

Мейсън дойде при мен. Заговорих тихичко:

— Вик, захванали сме се с една работа. Нещо голямо.

— Кои сте вие?

— Знаеш кои. Искам да разбера едно нещо. Мислиш ли, че ще можеш да наемеш един автомобиловоз за ден-два?

— Автомобиловоз ли? За какво ти е автомобиловоз?

— Трябва ми. Можеш ли да наемеш отнякъде един автомобиловоз?

— Вероятно ще…

— Но без шофьор. Само автомобиловоз. Шофьор не ни трябва. Сами ще си го караме.

— Ще се захванете с пренос-превоз на автомобили, така ли?

— На един автомобил. Само на един. Твоето не се губи, аз съм насреща. Мислиш ли, че ще можеш да го уредиш?

— Предполагам, че ще мога.

— Каква е вероятността?

— Предполагам, че ще го уредя. Но ще разбера утре сутрин.

— По кое време сутринта? Кога най-рано ще можеш да разбереш?

— Много си се разпъргавил за тази работа, а?

— Да, разпъргавил съм се. Ще спя по-добре, ако знам, че можеш да уредиш нещо.

— Сигурно ще успея да уредя. Но не мога да се обадя преди осем и половина сутринта.

— Значи си сигурен, че ще ти го дадат, а?

— Да.

Потупах го по гърба.

— Благодаря, Вик. Много ти благодаря. Олекна ми.

— Ела да изпием по едно.

— Трябва да поспя малко, Вик. Не знам откога не съм спал, не знам откога не съм се отпускал и дано тази вечер да ми се отдаде такава възможност. Ще ти се обадя сутринта.

Потупах го отново по гърба и излязох на тъмната улица; тръгнах към отразените в небето светлини, които сочеха центъра на града, а пипалата на веселието от „Персийската котка“ все още се протягаха към мен…

В хотел „Сейнт Чолет“, където все още свиреше оркестърът на Холстед, си наех стая, платих предварително и бях поведен по коридорите от пиколо с много младежки вид.

Той отключи вратата, запали осветлението, отиде до банята, запали осветлението и там, върна се, притвори прозореца, издърпа хубаво транспаранта, а после разгърна завивките на леглото. Опъна ги и застана мирно.

— Това ли е всичко, сър?

— Да, благодаря. — Извадих половин долар.

Той пристъпи напред и взе парите.

— Наистина ли сте сигурен, че това е всичко? — попита ме отново.

— Да, сигурен съм.

Сега вече ми смигна недвусмислено. Рекох му:

— Не тази вечер, синко.

Пиколото си излезе. Не знаеше, че за пръв път от години имах пълната свобода да спя в самостоятелна стая, че точно тази нощ нямам нужда от никаква мадама.

Влязох в банята, пуснах водата във ваната, излязох и вдигнах слушалката на телефона.

— Моля да ме събудите в седем и половина.

— В седем и половина. Добре, сър.

Затворих телефона и започнах да се събличам. Не мислех нито за Холидей, нито за Чероки. Да вървят по дяволите. Мислех си за утрешния ден.

Малко преди осем вече бях в сервиза на Мейсън.

— Провери ли за автомобиловоза?

— Свързах се, но не го дават под наем само за един ден. Можеш да го задържиш и един ден, но ще трябва да платиш наема за три.

— Ами шофьорът? Ще трябва ли да наемем и шофьора?

— Без шофьор.

— Това е чудесно. Господи, чудесно е.

Той ме изгледа с много сериозен вид.

— Искате да задигнете нещо ли?

— Ти за какъв ме мислиш — аз с такива глупости ли ще се занимавам? Кога можем да го вземем?

— Не съм ги питал кога. Питах ги дали изобщо можем да го вземем.

— Боже мой. Вик, нали ти казах, че е важно.

— Изобщо не си ми казвал кога. Попита ме мога ли…

— Добре. Сега можеш ли да се обадиш отново? Ще го наема от днес. Още сега.

Той взе слушалката и набра някакъв номер.

— Ало. Може ли да ме свържете с Рафърти? — Почака половин минута и отново заговори: — Рафърти, пак се обажда Вик Мейсън. За автомобиловоза. Кога можеш да ми го дадеш? — Послуша за миг, после попита:

— Тази сутрин ли? Много добре. Докарай го тук. — Отново послуша и рече: — Да, разбрах за цената. Седемдесет и пет за три дни, три дни минимум. — Каза „дочуване“ и затвори.

— Това ме устройва — обадих се веднага.

— Ще ми кажеш ли за какво става въпрос?

— Първо трябва да се уточнят някои подробности и тогава ще ти кажа.

— И от мен можеш да наемеш някои неща, знаеш го, нали?

— Знам го. Искам да наема зефира. Тук ли е?

— А къде искаш да е? Да измъква някого от стопанството на затвора ли?

Засмях се. Казах му:

— Приготви ми го.

Той излезе.