Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Хари продължаваше да си отваря очите на четири. Капитанът бе толкова спокоен, че младежът почти не изпитваше чувство за опасност.

— Номер четири право към нас, сър — каза той. — Отново север-североизток.

Хейвънс пак завъртя щурвала, но корабът не реагира достатъчно бързо и торпедото улучи носа. След три минути мистър Патерсън докладва, че под ватерлинията е избухнал пожар и че хората му не могат да угасят пламъците. Капитанът не се нуждаеше от обяснения, че се намира пред безнадеждна задача.

— Мистър Брадшоу, пригответе се за напускане на кораба. Целият екипаж да се качи в лодките и да очаква заповеди.

— Слушам, сър! — извика Брадшоу от палубата.

Хейвънс отново изрева в тръбата:

— Мистър Патерсън, незабавно се качете с хората си на палубата. Повтарям, незабавно се качете на палубата и заемете местата си в спасителните лодки.

— Тръгваме, шкипер.

— Още едно, сър — докладва Хари. — Север-северозапад, насочва се право към десния борд, в средата.

Капитанът отново завъртя щурвала, но знаеше, че този път няма да успее да избегне удара. След секунди торпедото улучи кораба и той започна да се накланя на една страна.

— Напуснете кораба! — изкрещя Хейвънс. — Напуснете кораба! — повтори и се обърна към Хари, който продължаваше да оглежда морето с бинокъла. — Отивайте в най-близката лодка, мистър Клифтън, и по-живо. Няма смисъл някой да остава на мостика.

— Слушам, сър — отвърна Хари.

— Капитане — чу се глас от машинното, — капакът на трюм номер четири е заял. В капан съм под палубата с петима от хората ми.

— Идваме, мистър Патерсън. Ще ви изкараме за нула време. Промяна на плана, мистър Клифтън. Следвайте ме.

Втурнаха се надолу по стълбите.

— Мистър Брадшоу — извика Хейвънс, докато лавираше между подхранваните от мазута пламъци, които бяха стигнали горната палуба, — по-живо качвайте хората в лодките и напуснете кораба.

— Слушам, сър — отвърна Брадшоу, който се бе вкопчил в перилата на борда.

— Трябва ми гребло. И се погрижете да оставите една лодка в готовност за мистър Патерсън и хората му от машинното.

Брадшоу грабна гребло от една лодка и с помощта на друг моряк успя да го подаде на капитана. Хари и шкиперът го хванаха за краищата и се запрепъваха към трюм номер четири. Хари беше озадачен какво може да се направи с едно гребло срещу торпеда, но времето не беше подходящо за въпроси.

Капитанът се втурна напред покрай китаеца, който бе паднал на колене с наведена глава и се молеше на своя бог.

— Качвай се в лодката, малоумен глупак такъв! — извика му Хейвънс.

Мистър Лу се изправи несигурно, но не помръдна. Докато минаваше покрай него, Хари го блъсна към третия капитан. Мистър Лу залитна и едва не падна в обятията на мистър Брадшоу.

Щом стигнаха люка над четвъртия трюм, капитанът пъхна тънкия край на греблото в халката и задърпа с цялата си тежест широкия край. Хари побърза да му помогне и двамата успяха да вдигнат тежкия железен капак колкото да се провре човек.

— Издърпвайте хората навън, мистър Клифтън, аз ще се опитам да задържа капака отворен — каза Хейвънс, когато през процепа се появиха две ръце.

Хари пусна греблото и запълзя на четири крака към отворения капак. Докато хващаше мъжа под мишниците, една вълна се стовари отгоре му и се изсипа в трюма. Хари издърпа човека и му извика да тича към лодките. Вторият беше по-пъргав и успя да се измъкне без помощта на Хари, а третият беше обхванат от такава сляпа паника, че си удари главата в капака, преди да излезе и да забърза след другарите си. Другите двама го последваха бързо и запълзяха на четири крака към последната останала спасителна лодка. Хари зачака главния машинист, но от него нямаше и следа. Корабът се наклони още повече и Хари трябваше да легне на палубата, за да не падне с главата напред в трюма.

Впери поглед в мрака долу и видя протегната ръка. Пъхна глава в отвора и се протегна колкото се може, без да падне, но не успя да достигне пръстите на втория офицер. Мистър Патерсън на няколко пъти се опита да се измъкне, но с всеки опит усилията му се осуетяваха все повече от водата, която се изсипваше отгоре му. Капитан Хейвънс виждаше какъв е проблемът, но не можеше да им се притече на помощ, защото ако пуснеше греблото, капакът щеше да смаже Хари.

Патерсън, който вече бе до колене във вода, извика:

— За бога, качвайте се и двамата в лодката, преди да е станало късно!

— Няма начин — отвърна капитанът. — Мистър Клифтън, слизайте долу и избутайте той кучи син нагоре, после го последвайте.