Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— В такъв случай най-малкото, което можем да направим — рече Хейвънс, докато сипваше и на себе си, — е да наредим на свързочния офицер да изпрати съобщение до „Резолюшън“ и да ги предупреди какво ги очаква.

— Но ние нямаме свързочен офицер — отговори Патерсън.

— Значи трябва да оковем младежа — предложи капитанът.

— Добра идея, шкипер. Жалко само, че и окови нямаме.

— Наистина жалко. Напомни ми да намерим окови веднага щом се върнем в Бристол.

— Май забравяш, че веднага щом влезем в пристанището, Клифтън ще ни напусне, за да постъпи на „Резолюшън“ — каза Патерсън.

Капитанът гаврътна рома си и повтори:

— Наистина жалко.

Хари се яви на мостика няколко минути преди камбаната да удари седем пъти, за да може мистър Брадшоу да слезе да вечеря с капитана.

Времето, през което Том го оставяше сам на мостика, с всяка вахта се увеличаваше все повече и повече, но Хари нямаше абсолютно нищо против, тъй като му харесваше илюзията, че поне за един час на ден корабът е под негово управление.

Провери компаса и коригира курса, както беше зададен от капитана. Вече му разрешаваха дори да нанася положението им на картата и да прави записки в дневника преди края на смяната си.

Докато стоеше сам на мостика под пълната луна, в спокойно море и хиляди мили океан пред него, мислите му се понесоха назад към Англия. Запита се какво ли прави Ема точно в този момент.

Ема седеше в стаята си в Съмървил Колидж в Оксфорд и слушаше по радиото обръщението на мистър Невил Чембърлейн към нацията.

Тази сутрин британският посланик в Берлин даде на германските власти окончателна нота, че ако до единайсет часа не получим уверения, че са готови незабавно да изтеглят войските си от Полша, двете ни страни ще бъдат в състояние на война. Трябва да ви съобщя, че подобни уверения не бяха дадени и че съответно страната ни е във война с Германия.

Но тъй като радиото на „Девониън“ не можеше да улавя Би Би Си, всички на борда си гледаха работата, както правеха всеки друг ден.

Хари още си мислеше за Ема, когато първото се стрелна покрай носа. Не беше сигурен какво да прави. Не му се искаше да прекъсва вечерята на капитана и да рискува да бъде скастрен, че му е изгубил времето. Беше нащрек, когато видя второто, и този път нямаше съмнение какво е. Гледаше как дългото сребристо тяло се плъзга под повърхността към носа на кораба. Инстинктивно завъртя щурвала надясно и корабът се отклони наляво. Не искаше да се получи точно това, но грешката му даде достатъчно време да вдигне тревога, тъй като обектът мина покрай носа — пропусна го с няколко метра.

Този път изобщо не се поколеба: натисна с длан клаксона и той изрева. След секунди мистър Брадшоу се появи на палубата и се втурна към мостика, следван по петите от капитана, който си обличаше куртката в движение.

Един по един моряците се изсипаха от недрата на кораба и заеха местата си; предполагаха, че това е някаква учебна тревога.

— Какъв е проблемът, мистър Клифтън? — спокойно попита капитан Хейвънс, когато стъпи на мостика.

— Мисля, че видях торпедо, сър, но тъй като никога не съм виждал подобно нещо, не мога да съм сигурен.

— Възможно ли е да е някой делфин, решил да пирува с отпадъците? — предположи капитанът.

— Не, сър, не беше делфин.

— И аз не съм виждал торпедо — призна Хейвънс, докато поемаше щурвала. — От коя посока дойде?

— Север-североизток.

— Мистър Брадшоу — каза капитанът. — Всички да заемат местата си. Готови за спускане на спасителните лодки по моя команда.

— Слушам, сър — отвърна Брадшоу, плъзна се надолу по парапета и незабавно започна да организира екипажа.

— Мистър Клифтън, отваряйте си очите на четири и докладвайте веднага щом видите нещо.

Хари грабна бинокъла и бавно започна да претърсва океана, а капитанът изрева в съобщителната тръба:

— Пълен назад, мистър Патерсън. Пълен назад и очаквайте заповеди.

— Слушам, сър — отвърна стреснатият главен машинист, който не беше чувал тази заповед от 1918 г.

— Още едно — каза Хари. — Север-североизток, идва право към нас.

— Виждам го — отвърна капитанът.

Рязко завъртя щурвала наляво и торпедото мина само на няколко стъпки от тях.

— Бяхте прав, мистър Клифтън. Не беше делфин — прозаично каза Хейвънс и добави по-тихо: — Явно сме във война. Врагът има торпеда, а ние разполагаме само със сто четирийсет и четири велосипеда, сто чувала картофи и куп памучни парцалки.