Джеффри Арчер - Времето ще покаже

— Готови за отплаване, мистър Брадшоу — каза капитан Хейвънс и драсна клечка кибрит.

Мистър Брадшоу махна покривалото от една месингова тръба и каза в нея:

— Всички двигатели бавно напред, мистър Патерсън. Влекачите са на място и готови да ни изведат от пристанището. — Говореше с лек американски акцент.

— Всички двигатели бавно напред, мистър Брадшоу — долетя глас през тръбата.

Хари загледа как екипажът изпълнява задачите си. Четирима, двама на носа и двама на кърмата, освобождаваха дебелите въжета от кнехтовете на кея. Други двама прибираха подвижния мост.

— Следете лоцмана — каза капитанът между две дръпвания. — Неговата работа е да ни изведе от пристанището. След като го направи, мистър Брадшоу ще поеме командването. Ако се окажете достатъчно добър, мистър Клифтън, може би ще ви бъде разрешено да заемете мястото му след около година, но не и преди да съм се пенсионирал и мистър Брадшоу да е поел командването.

Тъй като Брадшоу дори не направи опит да се усмихне, Хари не каза нищо и продължи да наблюдава работата на екипажа.

Беше изумен колко гладко става всичко. „Девониън“ с лекота се отдели от кея и с помощта на двата влекача бавно се насочи към изхода на пристанището, по река Ейвън и под висящия мост.

— Знаете ли кой е построил този мост, мистър Клифтън? — попита капитанът, като извади лулата от устата си.

— Айзъмбард Кингдъм Брунел, сър — отвърна Хари.

— А защо не е доживял до откриването му?

— Защото местният съвет останал без пари и той умрял преди завършването на моста.

Капитанът се намръщи.

— Остава да ми обясните, че е кръстен на ваше име — каза той и отново захапа лулата.

Не проговори, докато влекачите не стигнаха до остров Бари. Чуха се отново две дълги изсвирвания на сирени, влекачите освободиха въжетата си и обърнаха към пристанището.

„Девониън“ може и да беше старо корито, но Хари бързо разбра, че капитан Хейвънс и екипажът му много добре знаят как да се оправят с него.

— Поемете управлението, мистър Брадшоу — каза капитанът, когато на мостика се появи нов чифт очи, този път дръпнати. Собственикът им носеше две чаши горещ чай. — Лу, по време на плаването на мостика ще има трима офицери, така че се погрижи мистър Клифтън също да получава чай.

Китаецът кимна и изчезна под палубата.

След като светлините на пристанището изчезнаха зад хоризонта, вълните започнаха да стават все по-големи и по-големи и корабът се заклати от една страна на друга. Хейвънс и Брадшоу стояха разкрачени, сякаш бяха залепени за палубата, а Хари непрекъснато трябваше да се хваща за нещо, за да не се катурне. Когато китаецът се появи с трета чаша, Хари предпочете да не споменава на капитана, че чаят е студен и че майка му обикновено слага в него и захар.

Тъкмо започна да се чувства малко по-уверено и дори да се наслаждава на изживяването, капитанът каза:

— Няма какво да правите тук тази вечер, мистър Клифтън. По-добре слезте долу да подремнете. Явете се утре в седем и двайсет, за да поемете вахтата на закуска.

Хари отвори уста да възрази, но видя, че Брадшоу се подсмихва, така че каза:

— Лека нощ, сър.

Бавно се заклатушка към стълбата. Усещаше как с всяка стъпка го следят все повече и повече очи.

— Сигурно е пътник — каза нечий глас достатъчно високо, за да го чуе.

— Не, офицер е — обади се втори глас.

— Че каква е разликата?

Няколко мъже се разсмяха.

След като се върна в каютата си, Хари се съблече и легна на тясната дървена койка. Опита се да намери положение, при което хем да не падне, хем да не се блъска в стената при люлеенето на кораба. Не разполагаше дори с леген или люк, през който да повърне.

Мислите му отново се насочиха към Ема. Запита се дали още е в Шотландия, или се е върнала в Имението. А може би вече се бе установила в Оксфорд. Дали Джайлс щеше да се чуди къде е, или сър Уолтър вече му бе казал, че е отплавал и че ще постъпи на „Резолюшън“ веднага щом се върне в Бристол? И дали майка му щеше да се пита къде е изчезнал? Може би трябваше да наруши златното й правило и да я прекъсне по време на работа. Накрая си помисли за Стария Джак и изведнъж се почувства виновен, понеже си даде сметка, че няма да присъства на погребението му.

Нямаше откъде да знае, че собственото му погребение ще бъде преди това на Стария Джак.

Събуди се от четири удара на камбана. Скочи от койката, удари си главата в тавана, навлече дрехите си, промуши се в коридора, излетя нагоре по стълбата, изтича по палубата и бързо изкачи стъпалата към мостика.