Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Хари бавно се качи по подвижния мост. Стигна края му и не помръдна, докато не получи разрешение да стъпи на палубата. След всичките години мотаене из пристанището познаваше много добре корабния правилник. Погледна към мостика и прие, че човекът, който е там, трябва да е капитан Хейвънс. Сър Уолтър му беше казал, че първият офицер на един търговски кораб е всъщност старши моряк, но на борда обръщението към него задължително е капитан. Капитан Хейвънс изглеждаше по-скоро на петдесет, отколкото на шейсет. Беше як мъж със загрубяло от морето лице и тъмна, късо подстригана брада, която наред с оплешивяващата глава го караше да прилича на Джордж V.

Щом забеляза Хари да чака в края на подвижния мост, капитанът каза нещо на стоящия до него помощник и слезе на палубата.

— Капитан Хейвънс — представи се отривисто. — Вие трябва да сте Хари Клифтън. — Ръкува се с Хари. — Добре дошли на борда на „Девониън“. Бяхте ми препоръчан.

— Трябва да ви предупредя, сър — започна Хари, — че това е първото ми…

— Известно ми е — каза Хейвънс по-тихо и мина на „ти“, — но по-добре да не го разгласяваш, ако не искаш престоят ти на кораба да се превърне в същински ад. И каквото и да правиш, не споменавай, че идваш от Оксфорд, защото повечето от тази шайка — той посочи работещите на палубата матроси — ще си помислят, че това е просто името на някой кораб. Ела. Ще ти покажа каютата на четвъртия офицер.

Хари тръгна след капитана; усещаше как поне десет чифта подозрителни очи следят всяко негово движение.

— На кораба има още двама офицери — продължи капитанът. — Главният машинист Джим Патерсън прекарва по-голямата част от живота си долу в машинното отделение, така че ще го виждаш само по време на хранене, при това не всеки път. Служи с мен вече четиринайсет години и честно казано, съмнявам се, че това старо корито ще успее да преполови дори Ламанша, та какво остава за Атлантическия океан, ако не е той да се справя с него. Третият офицер, Том Брадшоу, е на мостика. Той е при мен само от три години, така че още не си е отработил пътните. Не говори много за себе си, но който и да го е обучавал, със сигурност си е знаел работата, защото е страшно добър.

Хейвънс се вмъкна в един люк и заслиза по тясна стълба към долната палуба.

— Това е моята каюта — каза той, докато водеше Хари по коридора, — а тази е на мистър Патерсън. — Спря пред нещо, което приличаше на врата на килер. — Това е твоята. — Бутна вратата, но тя се отвори само на няколко сантиметра и се блъсна в тясно дървено легло. — Няма да влизам, защото няма да има място за двама ни. На леглото има дрехи. След като се преоблечеш, се качи на мостика. Отплаваме след по-малко от час. Излизането от пристанището вероятно ще е най-интересната част от пътуването, докато не стигнем Куба.

Хари се промуши през полуотворената врата и трябваше да я затвори след себе си, за да има достатъчно място, за да се преоблече. Провери нещата, които бяха оставени грижливо сгънати на койката — два дебели сини пуловера, две бели ризи, два чифта сини панталони, три чифта сини вълнени чорапи и платнени обувки с дебели гумени подметки. Наистина сякаш отново беше в училище. Всички неща имаха нещо общо — изглеждаха така, сякаш са били носени от доста хора преди него. Но пък бяха чисти. Той бързо се преоблече и разопакова багажа си.

Тъй като имаше само едно чекмедже, напъха малкия куфар с цивилните дрехи под леглото — единственото нещо, което идеално се побираше в каютата. Отвори вратата, промуши се в коридора и тръгна да търси стълбата. Намери я и отново се озова на палубата. Загледаха го още няколко чифта подозрителни очи.

— Мистър Клифтън — каза капитанът, когато Хари за първи път стъпи на мостика, — това е третият офицер Том Брадшоу, който ще изведе кораба в открито море веднага щом получим разрешение от пристанищните власти. Между другото, мистър Брадшоу, една от задачите ни по време на това пътуване е да научим това пале на всичко, което знаем, така че когато след месец се върне в Бристол, екипажът на „Резолюшън“ да го помисли за изпечен морски вълк.

Дори мистър Брадшоу да каза нещо, думите му бяха заглушени от две дълги изсвирвания на сирена. Хари беше чувал неведнъж този сигнал, показващ, че двата влекача са на място и са готови да измъкнат „Девониън“ от пристанището. Капитанът натъпка щипка тютюн в очуканата си лула, а мистър Брадшоу отговори на сигнала с двойно изсвирване на корабната сирена, за да потвърди, че са готови за заминаване.