Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Влезе в трапезарията, водейки майка си под ръка, и след като я настани да седне, зае мястото на баща си начело на масата. По време на вечерята, докато наоколо нямаше прислуга, каза на майка си, че въпреки опасенията на баща си вече се е променил.

И продължи в същия дух: опитваше се да я убеди, че компанията е в сигурни ръце и че има вълнуващи планове за бъдещето.

На следващата сутрин в 9:23 часа Хюго мина със своето „Бугати“ през портала на корабостроителницата за първи път от две години. Паркира на мястото на президента и се качи в кабинета на баща си.

Когато излезе от асансьора на четвъртия етаж, видя Бил Фрамптън да крачи напред-назад по коридора пред кабинета му с червена папка под мишница. Но пък Хюго и без това беше възнамерявал да го кара да чака.

— Добро утро, Хюго — каза Фрамптън.

Хюго мина покрай него, без да му отговори.

— Добро утро, мис Потс — каза на старата си секретарка, сякаш изобщо не беше отсъствал. — Ще ти кажа кога съм готов да се видя с мистър Фрамптън — добави и влезе в кабинета.

Седна на бюрото на баща си — все още мислеше за него като за бюро на баща си и се запита колко ли дълго ще остане това чувство — и започна да чете „Таймс“. След влизането на американците и руснаците във войната много повече хора започваха да вярват в победата на Съюзниците. Накрая остави вестника и нареди:

— Извикайте мистър Фрамптън, мис Потс.

Изпълнителният директор влезе в кабинета на президента с усмивка на лице и каза:

— Добре дошъл отново, Хюго.

Хюго го изгледа безизразно и отвърна:

— Господин президент.

— Извинете, господин президент — каза мъжът, който бе член на борда на „Барингтънс“ още от времето, когато Хюго ходеше по къси панталонки.

— Бих искал да ме запознаете с финансовото състояние на компанията.

— Разбира се, господин президент. — Фрамптън отвори червената папка, която носеше, и тъй като президентът не му беше предложил да седне, остана прав.

— Баща ви — започна той — успя да преведе разумно компанията през тежките времена и въпреки няколкото удара, сред които и нощните бомбардировки на германците в началото на войната, с помощта на държавни поръчки успяхме да издържим на бурята и би трябвало да сме в добра форма след края на този ужасен конфликт.

— Прескочете глупостите и говорете по същество — нареди му Хюго.

— Миналата година — продължи директорът, като обърна една страница, — компанията излезе с печалба от трийсет и седем хиляди и четиристотин паунда и десет шилинга.

— Не бива да забравяме и десетте шилинга, нали така — отбеляза Хюго.

— Баща ви мислеше точно по същия начин — каза Фрамптън, без да долови сарказма.

— А тази година?

— Резултатите от полугодието показват, че можем да разчитаме на същите резултати като миналогодишните, а може би дори и на по-добри.

Обърна на следващата страница.

— Колко свободни места има в момента в борда? — попита Хюго.

Внезапната смяна на темата свари Фрамптън неподготвен и той трябваше да обърне няколко страници, преди да отговори.

— Три. За съжаление, лорд Харви, сър Дерек Сенклер и капитан Хейвънс напуснаха след смъртта на баща ви.

— Радвам се да го чуя — каза Хюго. — Спестяват ми труда да ги изхвърля лично.

— Да смятам ли, господин президент, че не желаете да записвам думите ви в отчета за срещата?

— Изобщо не ми пука дали ще го направите, или не — отвърна Хюго.

Изпълнителният директор сведе глава.

— А вие кога се пенсионирате? — зададе следващия си въпрос Хюго.

— След два месеца навършвам шейсет, но ако предвид обстоятелствата смятате…

— Какви обстоятелства?

— Тъй като тепърва прохождате, така да се каже, вероятно ще можете да ме убедите да остана още една-две години.

— Браво на вас — рече Хюго и изпълнителният директор се усмихна за втори път тази сутрин. — Но недейте да се натоварвате заради мен. Два месеца ме уреждат напълно. Какво е най-голямото предизвикателство пред нас в момента?

— Наскоро кандидатствахме за голяма държавна поръчка да заемем търговския си флот на Военноморските сили — каза Фрамптън, след като се окопити. — Не сме фаворитите, но мисля, че баща ви се представи доста добре, когато инспекторите посетиха компанията в началото на годината, така че вероятно ни разглеждат като сериозен кандидат.

— Кога ще разберем резултатите?

— Боя се, че няма да е скоро. Държавните служители не са пригодени за високи скорости — добави той и се разсмя на собствената си шега. — Освен това ви подготвих няколко доклада, за да бъдете в течение за първата ви среща на борда утре.