Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Хюго започна да играе с малкото останали му пари на борсата. Беше слушал доста стари приятели от училището, които му говореха за сделки, които не могат да се провалят; дори се забърка в едно-две съмнителни начинания, които го свързаха с типове, наричани от пресата черноборсаджии. Баща му би ги нарекъл долни мошеници.

Близо година Хюго разчиташе на заеми от приятели и дори от приятели на приятелите си. Но когато нямаш начин да си върнеш дълговете, бързо отпадаш от повечето списъци за партита и престават да те канят на лов в провинцията през уикенда.

Когато се отчайваше напълно, Хюго звънеше на майка си. Винаги можеше да разчита на мама за някоя десетачка — точно както беше разчитал и навремето като малък.

Един стар съученик, Арчи Фенуик, също го биваше — канеше го от време на време на обяд в клуба си или на някое модно коктейл парти в Челси. Именно там Хюго за първи път срещна Олга. Онова, което привлече моментално вниманието му, не беше лицето или фигурата й, а перлите — три реда перли около шията й. Хюго притисна Арчи в ъгъла и го попита дали са истински.

— Със сигурност — отвърна приятелят му. — Но имай предвид, че не си единственият, който се опитва да бръкне точно в това гърне мед.

Арчи му каза, че Олга Петровски пристигнала неотдавна в Лондон: избягала от Полша след германското нашествие. Родителите й били прибрани от гестапо, защото били евреи. Хюго се намръщи. Арчи не можеше да му каже повече за нея, освен че живеела във великолепна къща на Лаундс Скуеър и имала колекция картини. Хюго никога не бе проявявал особен интерес към изящните изкуства, но дори той бе чувал за Пикасо и Матис.

Така че се представи на мис Петровски и когато Олга му разказа защо е трябвало да напусне Германия, изрази възмущението си и я увери, че семейството му с гордост е поддържало делови отношения с евреи вече повече от сто години. В края на краищата баща му сър Уолтър Барингтън беше приятел на Ротшилд и Хамбро. Много преди края на партито вече беше поканил Олга на обяд в „Риц“ на следващия ден, но тъй като вече не му позволяваха да подписва сметката, трябваше да изкрънка пет паунда от Арчи.

Обядът мина добре и през следващите няколко седмици Хюго ухажваше усърдно Олга, доколкото позволяваха ресурсите му. Каза й, че е напуснал съпругата си, след като тя му признала, че имала връзка с най-добрия му приятел, и че е помолил адвоката си да подготви необходимите документи за развода им. Елизабет всъщност вече се беше развела с него и съдията й бе отредил Имението и всичко, което Хюго не беше успял да вземе при спешното си изнасяне оттам.

Олга се отнесе с голямо разбиране и Хюго й обеща, че веднага щом бъде свободен, ще поиска ръката й. Непрекъснато й повтаряше колко е прекрасна и страстна — тя всъщност лежеше в леглото като дърво — в сравнение с Елизабет. Не пропускаше да отбележи, че след смъртта на баща му тя ще стане лейди Барингтън и че временните му финансови затруднения ще бъдат решени, когато наследи имотите на фамилията. Успя да я остави с впечатлението, че баща му е много по-възрастен и много болен. „Топи се бързо“ — това бе изразът му.

След няколко седмици Хюго се премести на Лаундс Скуеър и през следващите няколко месеца се върна към стила на живот, който смяташе за свой по право. Някои от приятелите му коментираха какъв късмет е извадил да си осигури компанията на такава очарователна и красива жена, а един-двама не се сдържаха и добавиха: „При това доста състоятелна“.

Хюго почти беше забравил какво е да се храниш три пъти на ден, да носиш нови дрехи и да те кара шофьор. Върна повечето си дългове и не след дълго пред него отново започнаха да се отварят врати, които доскоро се затръшваха под носа му. Започваше обаче да се чуди колко ли още ще продължи всичко това, защото определено нямаше намерение да се жени за еврейска бегълка от Варшава.

Дерек Мичъл се качи на експреса от Темпъл Мийдс до Падингтън. Частният детектив отново работеше на пълна пара за стария си работодател, след като възнаграждението му се изплащаше на първо число и разходите му се възстановяваха срещу представена сметка. Хюго очакваше Мичъл да му докладва веднъж месечно за живота на фамилията Барингтън. Най-вече се интересуваше от делата на баща си, бившата си жена, Джайлс, Ема и дори Грейс, но си оставаше параноичен и относно Мейзи Клифтън и искаше Мичъл да му казва всичко, което прави — наистина всичко.

Мичъл пътуваше до Лондон с влак и двамата се срещаха в чакалнята при седми перон на гара Падингтън. Час по-късно детективът вземаше влака обратно до Темпъл Мийдс.