Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Ханс се свлече на земята в безсъзнание.

Джайлс изтича при багажника и го отвори. Тери се измъкна, клекна до Ханс и започна да разкопчава униформата му. След като я облече, стана ясно колко по-дребен и дебел е Ханс.

— Няма значение — каза Джайлс, сякаш прочел мислите му. — Когато си зад волана, никой не те поглежда за втори път.

Замъкнаха Ханс зад колата и го натикаха в багажника.

— Не вярвам да се събуди, преди да сме седнали да закусваме в Цюрих — каза Тери, докато му запушваше устата с носна кърпа.

Новият шофьор на коменданта зае мястото си зад волана и никой от двамата не проговори, докато не се озоваха отново на главния път. На Тери не му се налагаше да спира и да проверява знаците, тъй като беше изучавал маршрута до границата всеки ден през изминалия месец.

— Стой от дясната страна — ненужно му напомни Джайлс — и не карай прекалено бързо. Най-малко ни трябва да ни спре някой.

— Мисля, че успяхме — каза Тери, докато подминаваха табелата за Шафхаузен.

— Няма да повярвам, докато не ни настанят на масата в хотел „Империал“ и сервитьорът не ми връчи менюто.

— На мен не ми трябва меню — отвърна Тери. — Яйца, бекон, боб, наденичка и домат, плюс една бира. Това ми е обичайната закуска на пазара всяка сутрин. А твоята?

— Сьомга, препечена филийка с масло, лъжичка оксфордски мармалад и чай „Ърл Грей“.

— Не ти беше нужно много време да се преобразиш от иконом в конте.

Джайлс се усмихна. Погледна си часовника. В първата сутрин на новата година колите по пътя бяха малко, така че се движеха доста добре. Докато Тери не забеляза пред тях военна колона.

— А сега какво? — попита той.

— Задмини ги. Не можем да си позволим да се бавим. Нямат причина да подозират нищо — ти караш старши офицер.

Тери мина в средата на пътя и започна да задминава дългата колона бронирани камиони и мотоциклети. Точно както беше предсказал Джайлс, никой не прояви интерес към минаващия мерцедес, който явно пътуваше по някаква важна работа. Когато задмина водещата кола, Тери въздъхна с облекчение, но не се отпусна, докато не взе следващия завой и колоната не изчезна от погледа им.

Джайлс продължаваше да поглежда часовника си на всеки няколко минути. Следващият знак потвърди, че се движат добре, но той знаеше, че няма как да кажат кога си е тръгнал последният гост на коменданта и дали полковник Шабакер вече не търси колата и шофьора си.

След още половин час стигнаха покрайнините на Шафхаузен. И двамата бяха толкова нервни, че почти не разговаряха. Джайлс бе изтощен от бездействието на задната седалка, но знаеше, че не може да си позволи да се отпусне, докато не прекосят швейцарската граница.

Когато влязоха в града, местните тъкмо се събуждаха — трамвай, окъсняла кола, неколцина велосипедисти, които имаха лошия късмет да са на работа през първия ден от новата година. Тери нямаше нужда да се оглежда за указателни знаци към границата — Швейцарските Алпи се извисяваха в небето. Свободата бе толкова близо, че можеха да се протегнат и да я докоснат.

— По дяволите! — изруга Тери и наби спирачките.

— Какво има? — попита Джайлс и се наведе напред.

— Виж само каква опашка!

Джайлс подаде глава през прозореца и видя пред тях поне четирийсет коли, които чакаха да прекосят границата. Огледа се за официални автомобили. Оказа се, че няма.

— Пререди ги — каза той. — Точно това се очаква от нас. Ако не го направим, това само ще привлече вниманието.

Тери подкара напред и спря точно пред бариерата.

— Слез и ми отвори вратата, но без да казваш нито дума — каза Джайлс.

Тери изключи двигателя, излезе и отвори задната врата. Джайлс тръгна решително към караулката.

Младият офицер вътре скочи от мястото си зад бюрото и отдаде чест, когато видя влизащия полковник. Джайлс му подаде документите, изработени от лагерния фалшификатор, които би трябвало да им осигурят преминаване през всеки граничен пост на Германия. Скоро щеше да разбере дали онзи не е преувеличавал. Докато офицерът ги прелистваше, Джайлс се потупваше нетърпеливо по бедрото с палката и час по час си поглеждаше часовника.

— Имам важна среща в Цюрих — рязко рече той. — Вече закъснявам.

— Съжалявам, полковник. Ще отнеме само минутка.

Погледна снимката на Джайлс и като че ли се озадачи. Джайлс се запита дали ще намери смелост да го помоли да си свали шала — ако го направеше, офицерът незабавно щеше да си даде сметка, че е твърде млад, за да е полковник.