Джеффри Арчер - Греховете на бащата

Когато комендантът се изправи за втори път, за да пие за здравето на фюрера, Джайлс наля на Мюлер още червено вино. Той вдигна чаша, тракна с токове и отдаде чест. Последва тост за Фридрих Велики и този път Джайлс се погрижи чашата на Мюлер да е напълнена много преди той да се изправи.

В дванайсет без пет Джайлс провери дали всички чаши са пълни. Когато часовникът започна да бие, офицерите закрещяха почти в един глас: „Десет… девет… осем… седем…“ и така до „едно“, след което запяха „Deutschland, Deutschland iiber alles“, като се тупаха по гърба и си честитяха Нова година.

Мина известно време, преди всички да заемат отново местата си. Комендантът остана прав и почука чашата си с лъжица. Всички замълчаха в очакване на новогодишната му реч.

Той започна с благодарност към колегите си за тяхната вярност и всеотдайност в тежката война. След това говори известно време за предопределението на Отечеството. Джайлс си спомни, че Шабакер е бил местен кмет, преди да поеме командването на лагера. Накрая комендантът заяви, че се надява справедливостта да е спечелила войната по това време догодина. На Джайлс му се прииска да закрещи: „Браво! Браво!“ на който и да е език, но Мюлер се обърна да види дали думите на полковника са предизвикали някаква реакция у него. Джайлс се взираше с празен поглед, сякаш не бе разбрал нито дума. Беше успял да издържи поредния тест на Мюлер.

Малко след един първият гост стана да си върви.

— В шест започва дежурството ми, полковник — обясни той.

Думите му бяха посрещнати с насмешливо ръкопляскане, а офицерът се поклони и излезе, без да каже нито дума повече.

Неколцина други гости си заминаха през следващия един час, но Джайлс знаеше, че не може да изпълни добре отрепетираното си измъкване, докато Мюлер все още е тук. Стана малко нервен, когато сервитьорките започнаха да вдигат чашите за кафе — знак, че вечерта клони към края си и може би ще им бъде наредено да се върнат в лагера. Намираше си занимание и продължаваше да обслужва онези офицери, които като че ли не бързаха да си ходят.

След като последната сервитьорка излезе, Мюлер най-сетне се надигна и пожела лека нощ на колегите си, но не и преди да тракне с токове и отново да отдаде чест. Джайлс и Тери се бяха разбрали да не задействат плана си поне четвърт час след заминаването на Мюлер.

Джайлс напълни чашите на шестимата офицери, останали на масата. Всички бяха близки приятели на коменданта. Двама бяха негови съученици, а други трима бяха работили в градския съвет по негово време; единствено адютантът на лагера беше по-отскорошен познат. Джайлс бе научил всичко това през последните няколко месеца.

Минаваше два и двайсет, когато комендантът даде знак на Джайлс да се приближи.

— Денят беше дълъг — каза той на английски. — Идете при приятеля си в кухнята и си вземете бутилка вино.

— Благодаря, сър — отвърна Джайлс, като остави бутилка бренди и гарафа порто в центъра на масата.

Последните думи, които чу от коменданта, преди да излезе, бяха отправени към адютанта, който седеше от дясната му страна:

— Когато най-сетне спечелим войната, Франц, смятам да предложа на този човек работа. Не мога да си представя, че ще поиска да се върне в Англия, след като над Бъкингамския дворец ще се издига свастика.

Джайлс взе единствената останала бутилка вино на масата, излезе от трапезарията и тихо затвори вратата. Усещаше прилива на адреналин и ясно си даваше сметка, че следващите петнайсет минути ще решат съдбата им. Слезе по задното стълбище до кухнята, където Тери си бъбреше с готвача. На масата до него имаше наполовина празна бутилка шери за готвене.

— Честита Нова година, шефе — каза Тери, докато ставаше от стола си. — Трябва да бягам, че ще закъснея за закуската в Цюрих.

Джайлс едва се сдържа да не избухне в смях, когато готвачът понечи да вдигне ръка за довиждане.

Изтичаха нагоре по стълбите. Бяха единствените двама трезви в сградата. Джайлс подаде бутилката вино на Тери и му каза:

— Най-много две минути.

Тери тръгна по коридора и се измъкна през задната врата, а Джайлс се скри в сенките в горния край на стълбището, защото един офицер излезе от трапезарията и тръгна към тоалетната.

След секунди задната врата се отвори и Тери подаде глава. Джайлс му замаха яростно и му посочи тоалетната. Тери изтича при него в сенките миг преди офицерът да излезе оттам и да тръгне с несигурна крачка към трапезарията. След като вратата се затвори, Джайлс попита: