Джон Апдайк - Заека се завръща

— Големи крака — казва момчето на приятелчето си.

— Дебели устни — отговаря Нелсън на чернокожото момче, следвайки го. Двамата с Хари се опитват да открият някой отворен магазин. Винаги му е било трудно да купува подаръци за майка си. Другите деца подаряваха на майките си разни весели дрънкулки: евтини бижута, шишенца с тоалетна вода, кутии бонбони, шалчета. За майка му тези неща бяха прекалени или пък недостатъчни. Мим винаги й подаряваше нещо, което сама беше направила: плетени ръкохватки, ръчно нарисуван календар. На Заека не му се отдаваше да твори и затова й даваше себе си, трофеите си, заглавията във вестниците. Майка му изглеждаше доволна, съдбите я интересуваха повече от предметите. Но сега какво? Какво може да иска един умиращ? Образи на гротескни протези — ръце, крака, сърца на батерии — преминават през главата на Заека, докато двамата с Нелсън вървят из ослепително осветения, притихнал в неделния ден център на Брюър. Нагоре, близо до „Девета“ и „Уайзър“ намират отворена аптека. Термоси, слънчеви очила, пяна за бръснене, филмчета Кодак, найлонови бебешки гащички, но нищо за майка му. Иска да й вземе нещо голямо, нещо ярко, нещо, с което да я впечатли. Течен грим „Риългърл“, супер „Пленамини“, лакочистител, който не се размазва, депилатоар за крака. Цял рафт с шампоани оцветители, с различна усмихната мацка на кутията: снежно русо, датска пшеница, есенно кафяво-червено, парижка подправка, испанско черно вино. Нелсън го дърпа за ръкава на бялата му риза и го повежда към един рафт, на който един до друг се мъдрят лъскаво пакетирани машинка за подстригване „Санбийм“ и електрическа машинка за лъскане на обувки „Рото-шайн“.

— Тя вече не носи обувки, само чехли — казва той. — И доколкото си спомням, никога не се е подстригвала. Косата й се спускаше чак до кръста.

Вниманието му е привлечено от един овлажнител на въздуха за 12,95 долара. На картинката на кутията той прилича на дебела летяща чиния. Колкото и да се обездвижи, той ще бъде до нея. Но в Брюър през лятото е ужасно влажно. Може би през зимата радиаторите изсушават въздуха, тапетите се белят, кожата се напуква, може да й свърши работа. Ще бъде до нея ден и нощ, докато него го няма. Отива до една термобутилка „Кантлийк“ и една два и половина инча дебела лупа за четене, но се отказва, защото му се струват прекалено болезнени. Започва да му се повдига. Болката на света е като кратер, който всички сиропи и хапове не могат да запълнят. Стига до електрически масажор с гребен за скалпа „Куикийз“. На кутията му са изрисувани силуети на голи жени, които грациозно докосват раменете си. Лесбийки. Галят задната част на врата си и какво още, кутията оставя на въображението, с нещо, което прилича на четка за коса с кабел. 11,59 долара. Против ранички от залежаване. Може да й помогне. Може да я разсмее, погъделичка, да й бръмчи, това е животът. Животът е един масаж. Освен това струва с един долар по-малко от овлажнителя. Времето напредва. Нелсън го дърпа за ръкава. Иска сладолед с вкус на клен. Докато хлапето го яде, Заека купува картичка за подаръка. На нея един петел кукурига на фона на алено изгряващо слънце и от външната страна с крещящи зелени букви пише: „Чудесно е да стана РАНО… а от вътрешната страна…, за да ти пожелая Честит рожден ден, МАМО!“.

Рано. Мамо. Господи какви простодушни глупости има по света. Той все пак купува картичката, защото петелът е ярко оранжев и достатъчно весел, за да я впечатли. Погледът й невинаги е неясен, но може така да изглежда, защото непрекъснато търси думи. Играй на сигурно.

Навън светът е ярък и пуст. Двамата, баща и син, се чувстват напълно сами. Заека е стиснал обемистия пакет. Къде са се дянали всички? Има ли живот на Земята? Три пресечки по-надолу, по опустелите улици с размекнат асфалт, часовникът, който всъщност представлява една огромна слънчогледова пита в центъра на рекламната табела на бира „Сънфлауър“, показва, че наближава четири. Чакат на същия ъгъл срещу бар „Феникс“, където обикновено чака бащата на Хари, и се качват на автобус №16А до Маунт Джъдж. Те са единствените пътници, шофьорът им казва тайнствено:

— Всички слязоха.

Изкачват се нагоре покрай „Сити Парк“, покрай цистерната от Втората световна война, откритата естрада и тенис корта, и заобикалят хребета на планината. От едната им страна се простират бензиностанции и зелени канари, от другата — пропаст и, в далечината, виадукт. Докато хлапето зяпа през прозореца към планината, Заека го пита: