Джон Апдайк - Заека се завръща

— Тя те обичаше — обяснява Дженис.

— Обичаше ме и не ме обичаше — казва той и съчувствието й се стопява от тази негова проява на самодоволство.

— Предложих й да пием по едно питие, но тя ми позволи само да повървя с нея до паркинга, където навремето беше магазин „Акме“. Каза ми, че живее някъде към „Галили“. Мъжът й имал ферма за пилета и карал училищния автобус, останах с впечатлението, че е по-възрастен от нея и че е бил женен и преди. Каза ми, че имат три деца, момиче и две момчета. Даже ми показа техни снимки в портмонето си. Попитах я колко често идва в града, а тя ми отговори: „Що се отнася до теб — никога“.

— Бедният Хари — казва Дженис. — Звучи ми ужасно.

— Така е, но все пак. Както ти казах, беше надебеляла, сякаш беше изгубена в тази друга жена, сливаща се с останалите купувачи, които можеш да срещнеш в града, но в същото време, все пак, това беше тя.

— Значи така. Ти все още я обичаш — казва Дженис.

— Не, не съм я обичал, не я обичам. Още не си чула най-лошото.

— Не мога да повярвам, че не си се опитал да се свържеш с нея, след като се върна при мен. Поне за да разбереш какво е направила с… бременността си.

— Чувствах, че не трябва. — Но сега той осъзнава, прочита по тъмните, преценяващи очи на жена си, че нещата са много по-сложни, че съществуват правила, според които е трябвало да я потърси. Под повърхността съществуваха други правила, правила, които имаха значение. Трябваше да му обясни това, когато го прие обратно.

Тя го пита:

— Кое беше най-лошото?

— Не знам дали е редно да ти кажа.

— Кажи ми. Хайде да си кажем всичко и после ще си свалим дрехите.

Звучи уморено. Явно шокът от признанието я отпускаше. Продължава да говори, за да я разсее, така както се шегуваме със загубилия на покер.

— Ти вече го каза. За бебето. Помислих си за това и я попитах на колко години е момичето, най-голямото й дете, но тя не искаше да ми каже. Помолих я пак да ми покаже снимката от портфейла й, нали знаеш, за да видя дали има някаква прилика, но тя не пожела. Каза нещо много странно.

— Какво?

— Не си спомням какво точно. Огледа ме и каза, че съм надебелял. Представяш ли си, тя ми го каза. И тогава ми каза: „Бягай, Зайко, времето ти в зеленчуковата леха свърши“. Или нещо такова. Никой не ми вика Заек, ето това ме впечатли. Това беше преди две години, май през есента. Оттогава не съм я виждал.

— Кажи ми истината, сега. През тези десет години, не си ли имал други жени?

Той се връща назад в мислите си, припомня си няколко сумрачни места, стая в Полско-американския клуб, където отборът на „Верити“ организираше годишния си купон, едно кльощаво плоско момиче с хрема, даже не си беше съблякла сутиена и пуловера; и след това един странен епизод на плажа в Джърси, докато Дженис и Нелсън бяха в увеселителния парк, а той се беше върнал от плажа по бански, спомня си почукването на вратата на кабинката и едно тъмнокожо момиче, придружавано от две хилави момчета, които я предлагаха за пет или седем долара, в зависимост от услугата, която желае. Беше му трудно да разбере диалекта й и я беше накарал да повтори — със сведен поглед, докато момчетата с нея се подсмиваха — „чукане“, „свирка“. Уплашен, той бързо беше затворил паянтовата врата пред тях, заключил я беше, като че ли бяха заплашили да го наранят, и беше свършил с лице към стената. Стената миришеше на влага и сол. Казва на Дженис:

— Знаеш, че откакто се случи онова с Беки не си падам толкова по секса. Приисква ми се, но после нещо ме потиска.

— Помогни ми да стана.

Дженис стои пред телевизора, екранът му прилича на угаснала пепел, мъртъв огън. Сваля дрехите си бързо. Гърдите й с тъмни зърна увисват като тръбички и се полюшват, докато си сваля чорапогащника. Тенът й рязко свършва под шията й. Предишни лета понякога в неделя ходеха на басейна в Западен Брюър, но хлапето стана прекалено голямо, за да идва с тях, и сега вече никой не ходеше. Не са ходили на плаж, откакто Спрингърови откриха Поконос. Пълни с дървеници мътни езера, притиснати сред сенчести зелени дървета: Заека мрази това място и никога не ходи там, не ходи никъде, прекарва отпуските си из къщата. Навремето си мечтаеше да отиде на юг, във Флорида или Алабама, за да види нивите с памук и алигаторите, но това беше момчешка мечта, която умря заедно с бебето. Беше ходил в Тексас веднъж и това явно беше достатъчно. Гола, със стиснат между устните език, Дженис непохватно разкопчава ризата му. Той безчувствено й помага, доразкопчава се сам. Панталонът и най-накрая обувките. Чорапите. Въздухът го познава, дневният въздух още се застоява, летният въздух пламти по кожата, която никога не вижда светлина. Двамата с Дженис не са правили любов на светло от години. В това време Дженис го пита: