Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Сега тръгвам, ще се видим довечера!

Входната врата се затръшна, той замина.

Госпожа М. се качи по стълбите и потропа на вратата на спалнята. Бутна я, за да отвори, и застана на прага, оглеждайки разхвърляната стая със зле прикрито задоволство.

— Мога ли да ви донеса нещо, госпожо Латимър? — попита тя. — Филип каза, че ви е зле. Странна промяна, нали? Горещи вълни? Начало на климактериума?

— Нищо — каза Изобел. Знаеше, че замайването й се дължи отчасти на глад, но не искаше никаква храна. Не искаше нищо, освен да пропъди от себе си образа на едно красиво лице и костюм с изящна кройка и знанието, че е напълно и изцяло съсипана.

Лежеше в стаята си и чуваше как госпожа М. обикаля на долния етаж, а после — познатия трясък и глухо бучене, когато извади прахосмукачката и започна да чисти. Изобел започна да се унася в сън, а после чу хрущенето на автомобилни гуми по чакъла. Лежеше неподвижно, безразлична. После чу как предната врата се отвори, и стъпките на Филип, докато се качваше по стълбите. Дори замаяна от сполетялото я нещастие, тя долови нещо различно. Той вървеше, сякаш отново беше болен: бавната, провлечена походка, и тежките стъпки. Изобел с усилие се надигна в леглото и вече седеше, когато той отвори вратата на спалнята и влезе.

Лицето му беше восъчнобледо, цялата руменина се беше оттеглила от него, раменете му бяха приведени, тялото — изтощено.

— Какво има? — попита Изобел, вече досещайки се наполовина.

— Мъри е изчезнал — каза той с тънък глас, като разочаровано дете, което не може да повярва, че всичко се е объркало. — Духнал е. Офейкал е.

Изобел вдигна завивката до брадичката си, сякаш да се скрие от съкрушеното изражение на съпруга си.

— Заминал ли?

— Снощи. Къщата му е обърната надолу с главата. Взел е всичко ценно. Взел е парите, всички пари, които бяха в банката.

— Нашите пари?

— Да.

Настъпи продължително мълчание. Филип седна тежко в малкото кресло в спалнята. То изскърца под тежестта му.

— Не се подпирай така на страничните облегалки — каза Изобел раздразнено.

И двамата мълчаха.

— Защо е заминал? Заради онези мъже ли?

— Онези мъже са били просто върхът на айсберга — каза Филип. — Става дума за ДДС. Никога не е плащал ДДС, попълвал е фалшиви данъчни декларации. Дължи стотици хиляди лири. Щом разбрали какво прави, дойдоха да го арестуват. Било е криминална измама. Не е дължал някаква малка сума, не става дума за забавено плащане на данъци, извършил е големи злоупотреби.

— Едва ли е мислел, че ще му се размине?

— Мисля, че е заделял настрана пари, с които да избяга — каза Филип. — Може да е планирал това още от началото. Ние сме били просто черешката на тортата.

Изобел усети как у нея се надига смях. Пусна завивката и се хвърли назад на възглавниците, смеейки се истерично, смеейки се неудържимо. Филип беше обърнал мрачното си лице към нея, чакайки я да спре безумния кикот, но тя не можеше да спре, докато смехът й внезапно не се превърна в задушаващи, силни ридания при мисълта, че Трой се беше оказал прав, че Трой се беше опитал да я предупреди, но тя не се беше вслушала. Беше си мислила, че Трой не разбира от бизнес. Сега разбираше, че Мъри беше отмъкнал парите им, а Трой й беше откраднал живота.

— Какво можем да направим? — попита тя трезво най-сетне.

Филип поклати глава.

— Нищо — каза той. — Вече няма да видим парите, освен ако не го арестуват, преди да ги е похарчил всичките. Може да получим част от тях обратно, ако изпратят Интерпол по следите му, но никой не знае къде е той или къде може да е отишъл. Испания, предполагам. Но никой не знае със сигурност. Започват да претърсват летищата, но ако е заминал с кораб или с влак, ще отнеме цяла вечност да му хванат следите — той поклати глава. — Беше добър бизнес — каза упорито. — Това е глупавото. Книгата за поръчки е пълна. Може да продължа да го поддържам. Няма причина да не го поддържам в малък мащаб.

— Ти не разбираш нищо от плувни басейни — каза Изобел безжалостно, чувствайки как лицето й изстива и се стяга от сълзите, които засъхваха по бузите й. — Това беше негов бизнес. Никога не си имал понятие от него. Просто го представяше.

— Научих това-онова — каза той в опит да се защити. — Бихме могли да го ръководим оттук. Бихме могли да го управляваме заедно.

Изобел се готвеше да възрази, когато осъзна, че протестът е безсмислен. Нямаше опасност Филип да я накара да управлява малка компания за плувни басейни от дома си; нямаше да има дом.