Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Да, моля — каза той.

Изобел седна срещу огледалото, готова да й направят проба за перуката. Първо натикаха собствената й коса в малка шапчица в телесен цвят на темето, стегната и неудобна като гумените плувни шапки, които носеше едно време в училище, а после поставиха отгоре огромната, буйна като грива коса. Изобел се почувства толкова изтощена от усилията при слагането й, че беше намръщена, когато погледна в огледалото, да види ефекта.

Видя капризна красавица, разглезена, лъскава, златна жена, която можеше да е на всякаква възраст от средата на двайсетте до четирийсет години. Светлият цвят на косата подчертаваше съвършения тен на кожата й, караше очите й да изглеждат по-тъмни, а ресниците й — драматично гъсти и черни. Заради буйната, бухнала прическа лицето й изглеждаше слабо и елегантно. Изглеждаше като всички жени, които надзъртат от страниците на книжарските списания, жените, които се преструват, че не забелязват фотографите, жените, които се смеят, сякаш споделят някоя шега, и никога не присвиват очи при проблясването на камерите, които присъстват на всички светски партита, на церемониите по връчване на награди, които карат ски през зимата и плават с яхта през лятото, които познават Ню Йорк и ходят на парижките модни ревюта, които се обръщат една към друга със „скъпа“ и се целуват, без устните им да докосват бузите. Това са жените, които някога са се омъжили за богати мъже и все още успяват да ги задържат. Това са жените, които организират благотворителни балове, пускат на пазара своя модна линия парфюми, притежават състезателни коне, слагат имената си под превърнали се в бестселър автобиографии, в които писатели-фантоми описват въображаеми събития.

— Бинго — обади се Трой от софата. — Пепеляшка.

— Много силно присъствие — каза одобрително продавачката. — Възхитително.

Трой се изправи.

— Ще вземем всичко — каза той. — Ще вземем всичко сега.

— Всъщност, добре е мадам да вземе две перуки — посъветва ги фризьорката. — Когато едната се пере и фризира, може да използва другата.

— О, предполагам — каза Трой.

— И, разбира се, можем да доставим покупките — предложи продавачката.

Той поклати глава.

— Колата ни е отвън — обърна се към Изобел. — Искаш ли да останеш така? Бихме могли да поканим Фреди да се отбие тук на чай. Да видим как ще реагира?

Богатата жена в огледалото се усмихна със съвършена увереност:

— Защо не? — попита тя отражението си.

Фреди, който наливаше чай за тримата на терасата, беше възхитен от възможността да се запознае със Зелда Виър.

— Зелда е от моите автори — представи я Трой. — Нов автор, и много вълнуваща нова книга, която предстои да бъде завършена.

— До края на годината — обеща Изобел.

— Когато и да е — каза Трой. — Фреди е интериорен дизайнер и светски мъж.

Фреди се ухили.

— С мляко ли пиете чая? Наистина ли? Как е възможно? — Когато Изобел прие мляко и захар, той изглеждаше зашеметен. — Имам такава непоносимост към лактоза, просто невероятно.

— Зелда проявява професионален интерес към боди пиърсинг — каза Трой тихо и хвърли дискретен поглед към близките маси. — Опитвах се да й опиша как изглежда пиърсинг на гениталиите в стил „Принц Албърт“.

Ведрият поглед на Фреди срещна този на Изобел:

— Наистина трябва да видите такъв — каза той.

— Надявах се, че бих могла — отвърна тя, а после осъзна, че гласът й, примесената й с колебание вежливост, някак не хармонираше с яркорозовия костюм и меднорусата коса. Тръсна глава и пробва отново. — Обещах си да погледна вашия.

Фреди нададе лек, писклив смях:

— Тук ли? — попита той.

Новата, медноруса Изобел не трепна.

— Ако искате.

— Хайде, хайде, деца — прекъсна ги Трой. — Ще се върнем в апартамента ми за играта на „чичо доктор“.

— Но защо се интересувате? — попита Фреди, докато наливаше гореща вода в чайника.

— За романа ми — каза Изобел. — Героят ми е смугъл, мрачен сатанист и исках да му измисля някаква… някаква интересна странност или дрънкулка.

Фреди изглеждаше леко обиден:

— Пиърсингът в стил „Принц Албърт“ не е дрънкулка — заяви той. — А изтъкване на позиция.

— По отношение на какво?

Той се поколеба за момент, а после реши да заговори:

— От една страна, можеш да бъдеш човекът, какъвто си бил роден да бъдеш: добре възпитан, с добри родители, хубава работа, приличен доход, възпитани деца, уютен дом — нали така?

Изобел кимна и почувства как тежестта на косата подчерта допълнително кимването й.