Мамен Санчес: Каймакът на обществото

Реших, че най-добрият начин да определя качеството на мармалада от Ноланд Тауърс е да го подложа на мъдрата оценка на баба ми и още същия следобед отидох при нея с буркана. Двете седнахме тържествено на масата в трапезарията. Първо сервирахме чая, изчакахме хлябът да се препече и веднага разтопихме по пълна лъжица масло върху всяка филия. Накрая отворихме стъкления буркан, вдишахме сладко-горчивия аромат на съдържанието му и нетърпеливо намазахме филиите с уханния конфитюр.

– Майстори са – заключи баба ми. – Англичаните – поясни тя. А после, припомняйки си времената, в които бе обикаляла света с дядо ми, добави с въздишка: – Би трябвало да опиташ afternoon tea [6] Следобеден чай (англ.) – Б. пр. в хотел „Конот“ в Мейфеър. Листата се състои от трийсет класически и ароматни вида чай. Конфитюрите, компотите и мармаладите са домашно приготвени. Сервират ги върху хрупкави, току-що направени кифли с дебел пласт сметана отгоре или отдолу. Експертите още не са постигнали единодушие по този въпрос. Винаги, когато отивахме в Лондон, се отбивахме да пием чай там. Дядо ти беше много изтънчен и не пропускаше случая да закусим и в „Дорчестър“. Казваше, че френският омлет в този хотел е най-вкусният, включително омлетът суфле от Мон Сен Мишел , който той намираше леко тежък. – Тук баба млъкна, за да си поеме дъх, да смени обстановката, спомените. – Когато отидеш в Нормандия, непременно посети това изключително място. Има абатство, което се появява внезапно сред мъглата. Приливът настъпва с бързината на галопиращ кон и тогава хълмът се превръща в остров, увенчан с острите кули на манастира. Там омлетът се приготвя от белтъци и жълтъци, разбити на ръка в големи медни съдове. Сервират го в пръстени купи. Почти може да се пие.

Всички тези скъпи спомени бяха предизвикани от вкуса на мармалада на Кара Ноланд. Реших, че това е достатъчно доказателство за превъзходното му качество, и така и написах на херцогинята в писмото, което й пратих в отговор на нейното.

Защото заедно с мармалада пристигна и писмо.

„Горката Даяна“, пишеше Кара с елегантен почерк като на ученичка в колеж на монахини. Имаше предвид, разбира се, уелската принцеса, която наскоро се бе разплакала публично, както се виждаше на корицата на списанието ни под заглавието: „Даяна накрая не издържа“. Това заглавие бе хрумнало на баща ми веднага щом видя снимката на обожаваната от него Лейди Ди, потънала в сълзи по време на откриването на дом за възрастни хора, болни от рак, в Лондон.

Причината за тези сълзи беше не толкова състраданието към болните – което сигурно също бе повлияло върху деликатното душевно състояние на Даяна, – колкото собственото й нещастие. Дотогава, както казваше баща ми, бе успявала да стиска зъби. Бракът й с принц Чарлс отдавна не вървеше. До нас вече не стигаха онези снимки от първите години, когато младоженците се целуваха скришом зад конете за поло. Сега виждахме жестове на досада, студенина и дори на сдържан гняв, като онзи път, когато малкият Уилям си разби главата по време на игра на ръгби и лицето му приличаше на стихотворение от Бодлер. В деня обаче на откриването на старческия дом – макар че, като се знаеше колко зле се чувства жената, можеха да й предложат откриването на детска градина или кръщаването на кораб – горката си изтърва нервите, изневери на дълга си да запазва самообладание на публични места и се срина. Плака толкова жално, толкова искрено, че баща ми само като видя снимката, възкликна: „Даяна накрая не издържа“, и постави това заглавие на корицата е големи черни букви.

„Тъжно е да констатираш, че всички я обожават, е изключение на собствения й съпруг – пишеше херцогиня Ноланд. – В тази снимка има толкова нежност и горчивина, че нямах друг избор, освен да ти пратя бурканче с нашия мармалад от горчив портокал. В Ноланд Тауърс – не в двореца, а във вилата – открихме малък магазин с биопродукти от земите и горите в имението. Щях да ти изпратя бурканче мед, но както виждаш, при толкова тъга на корицата на списанието ти промених мнението си. Надявам се да му се насладиш така, както аз се наслаждавам на всяка страница, която прочитам и която ме отвежда на прекрасни места, които познавам много добре. Между другото, статията за вилата на Джани Версаче на езеро Комо е прекрасна. С Тристан прекарахме там незабравим уикенд миналото лято. Ориенталската ваза, която се вижда на снимката вдясно, на седма страница, е подарък от нас. Много се зарадвах да установя, че наистина му е харесала и я държи на бюрото, на което я постави тогава.“