Мамен Санчес - Каймакът на обществото

През май 1992 г., два месеца преди да срещна Кара Ноланд в Париж, ме бяха изпратили в Монте Карло със задачата да напиша материал за традиционния Бал на розата, който от 1954 г. се празнува в княжеството и който благодарение на легендарната Грейс се беше превърнал в най-бляскавото светско събитие в света.

Балът се провеждаше под егидата на първата дама на Монако, принцеса Каролина, която още беше в траур заради скорошната смърт на мъжа си Стефано Казираги, и беше облечена в дълга рокля от черна дантела на Шанел с остро деколте, което в интерес на истината предизвикваше повече завист, отколкото съжаление.

На входа на Звездната зала на Спортинг клуб онази вечер имаше тълпа от зяпачи, фотографи и охранители в очакване на появата на принцесата под ръка с баща си Рение и придружена от младия си, привлекателен и неженен брат Албер, за когото се разказваха какви ли не истории. Говореше се, че е безделник, женкар, че има срамни пороци и странни увлечения. Независимо от това младите неомъжени момичета пърхаха около него като гладни пеперуди.

Появи се издокаран с класически смокинг, прие аплодисментите непринудено, влезе в балната зала и предизвика известна суматоха сред гостенките.

Аз успешно се слях с околната среда благодарение на една винтидж рокля на Педро Родригес, която принадлежеше на баба ми по бащина линия и която бяхме избрали заедно за случая сред фантастичните дрехи в гардероба й. За щастие с баба ми винаги сме имали еднакъв номер и сходен вкус. Колекцията й от рокли – беше запазила всичките – заемаше цяла стая. Беше съседна на стаята за игри, където в детството ни тя инсталира кухня играчка, покриваща четирите стени.

Беше възхитителна рокля от черно кадифе, с цепка отстрани, която разголваше крака до средата на бедрото. Баба ми винаги е била модерна и дръзка.

Седнах на масата – една от най-отдалечените от сцената – и завързах разговор с други журналисти, които като мен, с бележник в ръка, записваха имена и случки и обменяха някои от откритията си.

– Знаеш ли коя е русата красавица, която току-що влезе? – попита ме кореспондентката на едно английско светско списание, която беше леко объркана сред толкова монакчани, италианци и французи. Имаше също много араби, но те бяха еднакво познати в Лондон и в Париж, така че на този терен тя беше много по-опитна от мен.

– Разбира се. Това е Тереза Троти ди Висконти. Дъщеря на един от най-богатите хора в Италия. Баща й е собственик на веригата магазини „Троти“. Позната ли ти е?

Години преди нахлуването на големите търговски площи, бизнесът на семейство Троти бе станал повече от успешен благодарение на простата причина, че бе въвел системата на самообслужване. За пръв път в историята една домакиня се разхождаше в коридорите между отрупаните рафтове и можеше сама да избира измежду стотици продукти. Беше свободна да опипва плодовете, да сравнява цени и качество или да реши да се осланя на инстинкта си на хрътка. В деня, когато бе открит първият магазин на самообслужване, се родиха маркетингът, рекламата, продуктовото позициониране и всички модерни техники на продажба, които се стремят да наклонят везните в полза на артикул, който в същността си е идентичен е този на конкурента.

– Прилича на топ модел – отвърна ми тя.

През деветдесетте нямаше друга мярка за красота, освен олицетворяваната от Клаудия Шифър, Карла Бруни, Ел Макферсън, Наоми Камбъл и Синди Крофорд.

– Тя не е модел – поправих я аз. – Учи политология в Римския университет. Освен че е хубава, е и образована.

След вечерята засвири оркестър. Принцеса Каролина предпочете да остане седнала до баща си и танците откри принцеса Антоанет е ужасната си рокля от розова коприна. Скоро дансингът се изпълни с двойки и млади хора от международния джет сет [12] Общност от богати хора, които посещават модни събития (англ.) – Б. пр. , музиката се усили и шампанското оказа своето въздействие.

По едно време се наложи да отида до тоалетната. Слязох внимателно, за да не настъпя роклята е високите токчета, с които не бях свикнала, и докато се чудех как ще си разкопчая бодито без чужда помощ, чух гласове и смехове на партерния етаж.

По-скоро по тона, а не по думите, заключих, че става дума за двойка в разгара на любовен акт Беше късно да се върна и да избягам тичешком, затова реших да се дръпна встрани, да стоя тихо, скрита зад някоя саксия, и да се надявам, че тези толкова пламенни любовници няма да ме забележат, когато мина край тях.