Дж. Уорд - Ангелският дял

Оттогава беше сам, поне доколкото знаеше обществеността.

Когато обаче погледна Сътън, не го направи като политик. Погледът му се задържа върху нея прекалено дълго — сякаш се наслаждаваше на това, което вижда.

— Значи това е среща — каза бавно и провлечено Едуард. — А другите са охрана. Колко романтично.

Буун го погледна и сякаш се стресна, погледна го втори път, като че ли не го беше познал.

Като потисна изненадата и без да покаже, че е шокиран, Буун се приближи с протегната ръка.

— Едуард. Не знаех, че си се завърнал в обществото. Съболезнованията ми за смъртта на баща ти.

— Само част от мен се е завърнала — Едуард пое протегната ръка само защото очите на Сътън мятаха мълнии към него. — Поздравления за победата ти през ноември. Отново.

— Има много работа, която трябва да се свърши — губернаторът погледна Сътън. — Съжалявам, че ви прекъсвам, но персоналът се чуди дали искаш вечерята да се поднесе по-късно? Или може би да сложат още едни прибори. Предложих им услугите си да разбера.

— Той няма да остане…

— Няма да остана…

— Като стерео сте — губернаторът се усмихна. — Е. Ще ви оставя насаме. Радвам се, че те видях, Едуард.

Едуард кимна и не пропусна да забележи как другият мъж стисна ръката на Сътън, преди да ги остави.

— Нов приятел? — запита провлечено, когато останаха отново сами.

— Не е твоя работа.

— Това не означава „не“.

— Къде искаш да изпратя парите…

— Защо не отговориш на въпроса ми…

— Защото не искам.

— Значи е среща.

И двамата замълчаха, а въздухът между тях бе зареден с електричество, гняв, а и нещо определено еротично изпълваше пространството помежду им — поне от негова страна имаше сексуален компонент. Не можа да се сдържи. Погледът му се спусна по роклята й и той мислено я разсъблече, видя я гола в цялото й великолепие.

Само че тя заслужаваше нещо по-добро. Заслужаваше стабилен мъж, какъвто беше проклетият Дъгни с красивата му външност и властта, която притежаваше. Губернаторът бе човек, който щеше да застане до нея при всички случаи, щеше да издърпва стола й назад и да става, когато тя отива до тоалетната, за да положи нов слой червило на устните си. Щеше да й казва онова, което има нужда да чуе, но също и онова, което той иска да й каже. Щеше да й помага в бизнеса, а също и с баща й. И двамата щяха да постигнат велики неща за щата.

И да…. проклетият Дъгни със сигурност щеше да се отнася добре с нея по начин, за който Едуард не искаше да мисли.

Затвори очи и си пое дълбоко дъх.

— Относно ипотеката. Ще бъдат ли спазени условията. Няма причина да не бъдат спазени. Лихвата е добра, а и ти със сигурност имаш интерес към Ийстърли. В безопасност си.

— Какво те накара да промениш решението си?

— Това „да“ ли е?

Тя вдигна едното си елегантно рамо.

— Сделката е добра, а и имам парите в брой.

— Добре.

Чуваше се как спокойно й обяснява, че Лейн ще й изпрати съобщение с подробностите, но мислеше за това, че губернаторът я чака малко по-надолу по коридора, нетърпелив тя да се върне, да изглежда добре и да го изкушава не защото е лека жена, а защото бе толкова красива и умна, че никой мъж не можеше да не я забележи и да копнее за нея.

Какво знаете вие, Едуард бе завладян от импулса да отиде в другата стая и да извърши убийство, като удари губернатора по главата с някоя тежка лампа. Разбира се, той щеше междувременно да бъде застрелян, и то с право, но така щяха да се решат много проблеми.

— Парите ще бъдат там сутринта — каза тя. — До единайсет.

— Благодаря.

— Това ли е всичко?

— Десет милиона са много пари, да.

Едуард тръгна към вратата, но после се върна и застана пред Сътън.

— Внимавай с нашия губернатор. Политиците не са известни със скрупулите си.

— А ти си?

Той протегна ръка и погали устните й с палец.

— Не. Кажи ми нещо. Ще остане ли той през нощта?

Сътън отблъсна ръката му.

— Не че е твоя работа, но не, няма да остане.

— Мисля, че иска.

— Ти си луд. И престани.

— Защото признавам, че те намира за привлекателна ли? Защо това да е обида?

— Той е губернаторът на Кентъки.

— Като че ли това има значение? Пак е мъж.

Тя вирна брадичка и втренчи поглед над рамото му.

— Получи това, за което си дошъл. Знаеш пътя навън.

Понечи да го заобиколи, но той каза:

— Когато той се опита да те целуне в края на вечерта, спомни си, че съм те предупредил.

— О, ще си мисля за теб. Но не по този начин.

— Тогава си представяй, че аз те целувам.