Дж. Уорд - Ангелският дял

И да, той знаеше прекрасно защо прави секс с нея. Сътън бе от класа, имаше достойнство, бе брилянтна бизнес дама и той я обичаше толкова много години, че вече им бе изгубил броя. Защо му позволи да я докосва, да я целува, да влезе в нея?

Да, тя сподели, че смята, че е влюбена в него. Но как бе възможно да е вярно?

Едуард отново посвети вниманието си на дъщерята на Джеб. Взе суитчъра и нежно я облече, скри голотата й.

— Никакъв лекар — каза студено. — Нямам нужда от такъв.

— Напротив.

Обезпокояващо бе колко спокойно се изправи и отиде до телефона, сякаш нищо не се беше случило. И когато вдигна слушалката на старомодния телефон, той смръщи вежди. Ненавиждаше прагматизма й.

— Моуи ми даде номера — обясни тя и започна да върти шайбата с пръст. — Той се казва доктор Калби, нали?

— О, за бога, щом знаеш всичко, защо ме тормозиш?

— Дадох ти шанс да бъдеш разумен. Не трябваше.

— По дяволите.

Тя се обърна към него и притисна слушалката до ухото си.

— Казах ти. Не споменавай напразно Божието име в мое присъствие. И без ругатни. Не и когато съм наблизо. И да, знам, че никога няма да се влюбиш в мен. Винаги ще бъде само тя.

— За какво говориш? — запита той рязко.

— Казваш името й в съня си. Какво беше? Сът… Сътър?

Едуард остави главата си да се отпусне назад и затвори очи. Беше едновременно разочарован и ядосан. Може би просто сънуваше. Да, може би просто бе припаднал там, до клетката на Неб, и всичко това бе само плод на въображението му, резултат от изпитата водка, която изпълваше вените му.

Човек поне можеше да се надява.

— Мис Смайт? Още кафе?

Сътън се стресна и се усмихна на възрастната жена в униформа с кана в ръката. Елин Исаакс работеше в семейното имение, откакто Сътън се помнеше, беше й като баба и винаги я караше да мисли за Хана Груен, героинята от филмите за Нанси Дрю [9] Нанси Дрю е героиня от американски сериал, книги и дългометражен филм. Тя е младо момиче, което обича да разгадава мистерии, а Хана Грюен е нейната домашна помощница. — Бел.р. .

— Не, благодаря, мисис Исаакс. Време е да вървя, колкото и да не ми се иска.

— Колата ви чака.

Сътън избърса устата си с кърпата с монограм и се изправи.

— Само ще отида да кажа „довиждане“ на татко.

Мисис Исаакс се усмихна, изправи гръб и приглади бялата престилка, която покриваше предницата на сивата й рокля.

— Баща ви е в кабинета си. А аз ще кажа на Дон, че скоро ще излезете.

— Благодаря.

Семейната трапезария бе очарователна стая с размери четири и половина на четири и половина метра и се намираше в покрита с прозорци пристройка между главната кухня на имението и официалната трапезария. Изпълнена със светлина, особено сутрин, тя гледаше към покритите с бръшлян тухлени стени и грижливо поддържаните лехи с рози на официалната градина. Тъканите в нея бяха от фирмата „Коуфлакс енд Фаулър“ [10] Британска фирма производител и дистрибутор на тапети и интериорни тъкани. — Бел.р. , изпъстрени с възхитителни старинни растителни мотиви, съответстващи на живите цветя. Бе една от любимите стаи на майка й. Докато беше жива тя, Сътън и брат й винаги закусваха тук преди училище, събираше се цялото семейство, бъбреха, споделяха. След като майка й почина, а Уин замина за университета във Вирджиния, останаха само тя и баща й.

И накрая, когато и тя замина за „Харвард“, остана само баща й — и тогава мисис Исаакс започна да му сервира закуската на бюрото.

Той не наруши този си навик, дори и след като Сътън се върна от училището по бизнес към университета в Чикаго и започна да работи за „Сътън Дистилъри Корпорейшън“.

Тя сгъна салфетката и я остави до изядената наполовина чепка грозде, чинията, пълна с трохи от кифлички, и стойката за твърдо сварени яйца и се запита защо настояваше да се храни тук сама всяка сутрин.

Заради връзката с миналото, може би. И фантазията за бъдещето, пак може би.

Масивната къща, в която сега живееха само тя и баща й, освен когато Уин идваше да ги навести, заемаше площ от близо седем хиляди и седемстотин квадратни метра. Тя беше величествена историческа сграда и всички антики в нея се предаваха от поколение на поколение. Те имаха качеството на експонати в музей на изкуството, килимите бяха от Персия, с изключение на онези, които бяха ръчно тъкани във Франция. Това бе луксозно убежище, в което месинговите перила и кранчетата от злато във формата на листа блестяха от безкрайното лъскане, кристалните полилеи и лампи блещукаха от таваните и стените, а дървените мебели, омекотени с времето, предлагаха топлина и уют като запален огън в камината.