Дж. Уорд - Ангелският дял

Неговите очи бяха отворени.

О, тя беше красива така, както извиваше гръб, с отпусната назад глава, с повдигнати гърди и утринната светлина къпеше голото й тяло и русата й коса.

Той си каза, че ще запомни и това. Онзи миг от далечната страна на водопада, близостта до удавянето, паниката… и този прекрасен и важен момент с любимата жена, когато и двамата са живи и са заедно, сами, в единение, което никой не можеше да докосне или да им отнеме. Той щеше дълго да помни това, както и всичко останало, случило се през тази нощ.

Да, помисли си, трябваше да възстанови силите си, надеждите си и да излекува сърцето си с помощта на времето и със спомените за моменти като този с Лизи.

Имаше битки, които трябваше да води, задаваше си въпроси, като например дали е достоен, и се тревожеше за онова, което предстои. Тя обаче му даваше сили да бъде войнът, който искаше и трябваше да бъде.

„Забрави за парите“, помисли си той. Всичко, от което имаше нужда в живота, бе тук, в прегръдките му.

— Обичам те — каза. — Обичам те!…

Едуард беше изненадан, че Шелби не скочи на крака и не излезе тичешком през вратата. Все пак добрите християнки, на които работодателят казваше, че иска да ги целуне, обикновено се обиждаха. Но колкото по-дълго стоеше тя на мястото си, вдигнала поглед към него с обувката в ръка, толкова повече страхът му нарастваше.

Помисли си, че не трябваше да става така. Той залагаше на това, че тя ще се отдръпне от него, ще го остави сам и ще забрави за проклетия лекар.

— Понякога земята трябва да приеме бурята — прошепна Шелби.

— Какво?

Тя само поклати глава и леко се поизправи.

— Не е важно.

И беше права. Въобще нищо не бе важно, когато тя го целуна, а устните й бяха меки и срамежливи, сякаш не знаеше нищо за съблазняването.

Това не бе проблем за него.

Оттам нататък Едуард пое нещата в свои ръце и откри, че е по-внимателен с нея, отколкото, с която и да е друга жена в… е, може би въобще. Ръцете му леко обхождаха горната половина на тялото й, подканваха я да се настани между бедрата му и да се повдигне до височината на гърдите му. Тялото й под суитчъра бе твърдо като неговото, но по различна причина. Бе заякнала от физическата работа, беше здрава и усилията я поддържаха в добра форма — работеше с животни, които тежаха поне петдесет килограма повече от нея, изискваха купища храна и пълни колички дървени стърготини, както и километри разходки и придвижване от едно пасище до друго.

Тя не носеше сутиен.

Той откри това, като издърпа суитчъра през главата й. Не носеше и тениска. А гърдите й бяха съвършени — малки и стегнати като другите части на тялото й. Фактът, че зърната й бяха розови като на момиченце, беше изненада…

И тогава той се спря.

Макар и приятен гъдел да обземаше вътрешностите му, нещо много по-важно изпълни подсъзнанието му.

— Девствена ли си? — попита.

— Не.

— Мисля, че лъжеш.

— Има само един начин да разбереш, нали?

Странно, непознато колебание го накара да замръзне и той извърна поглед не защото не харесваше онова, което виждаше, а точно защото го харесваше. Скромността и несръчността й извикваха у него желание да й се нахвърли и да я вземе, да предяви права над нея така, както никой досега не бе го правил.

И фактът, че тя не се отказваше, му подсказваше, че ще му позволи това, както и още много.

Той извърна поглед и си позволи да размисли за миг — нещо, което преди правеше винаги и което беше показателно в какво се бе превърнал сега — и тогава видя парите.

Хиляда долара.

Десет стодоларови банкноти, пачката бе прегъната веднъж, краищата на банкнотите стърчаха.

Върху бюфета до вратата.

Остави парите там предния петък за една от проститутките, на които редовно плащаше, за да бъдат с него. И всъщност в онази нощ дойде една жена, но вместо да се съблече и да се държи така, както той би искал… при него дойде истинска жена.

Неговата Сътън.

Правиха секс, но само защото той предположи, че му се е появила съвършената двойница на Сътън Смайт. Кога за първи път разбра, че нещо не е както трябва? След като приключиха, жената остави парите там, където си бяха. Какво бе второто, което му се стори странно? На следващата сутрин намери дамска чанта на пода до стола си. Отвори я и вътре намери шофьорската книжка на Сътън.

И все пак понякога не бе сигурен дали това се бе случило наистина, или бе сън. Но тъй като напрежението между тях, когато на следващата вечер й върна чантата, бе повече от осезаемо, сигурно се беше случило.