Дж. Уорд - Ангелският дял

Здесь есть возможность читать онлайн «Дж. Уорд - Ангелският дял» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2017, ISBN: 2017, Издательство: „Арт Етърнал Дистрибушън“, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ангелският дял: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ангелският дял»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Дж. Р. Уорд, най-продаваният автор на New York Times, представя втората книга от поредицата „Кралете на бърбъна“  — една вълнуваща сага за южняшка династия, която се бори на всяка цена да запази своя безупречен имидж, докато тайните на нейните членове я разяждат отвътре… В Шарлмонт, Кентъки, членовете на семейство Брадфорд са каймакът на висшето общество  — точно, както и изключителната им марка бърбън. В сложните им взаимоотношения е замесен и дискретният персонал, който поддържа огромния им имот. Нуждата от добър имидж е още по-голяма сега, когато очевидното самоубийство на патриарха на фамилията Брадфорд започва да изглежда все повече като убийство…
Никой не е заподозрян  — дори и най-големият син на Брадфорд, Едуард. Проблемите между него и баща му обаче го навеждат на мисълта, че съвсем скоро обвиненията могат да бъдат хвърлени върху него. Когато разследването на смъртта се задълбочава, Едуард започва все повече да се увлича в пиенето, както и в дъщерята на учителя по отглеждане на коне. Междувременно, финансовото бъдеще на семейството е в ръцете на бизнес съперник  — жена, която иска Едуард само за себе си.
Всичко обаче си има последствия и всички имат своите тайни. И точно преди залеза на фамилията се появява някой, стоял дълги години в сянка. Максуел се прибира у дома, но дали ще бъде спасител или ще се окаже най-големият от всички грешници?

Ангелският дял — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ангелският дял», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ако Джон изтеглеше нещо такова? Е, тогава може би неговата съпруга в Канзас се молеше по-пламенно от мис Аврора в Кентъки.

Лейн вдигна първата си ръка. Шестица каро. Двойка спатия.

С една дума… нищо.

Отворените карти, както се наричаха картите, обърнати с лицето нагоре, бяха единствената му надежда.

Джон, седнал срещу него, разглеждаше картите си, смръщи вежди, тежките му рамене бяха свити, сякаш се готвеше за нападение. Той присви устни. Потърка носа си. Премести се на стола.

Изглеждаше по-скоро пиян, отколкото нервен. Имаха още много време, нямаше натрупани залози, трябваше да отворят още четири карти, беше твърде рано да показва притеснение.

Лейн бе напълно спокоен, по-скоро се интересуваше от това, което прави противникът му, отколкото от картите, които той самият държеше в ръка.

Ключът бе да запомни дребните детайли в мимиката и движенията на тялото му.

Някои от тях щяха да се появят неволно в процеса на играта, когато тя наистина започне. Джон щеше да се опита да не показва или да скрие един или два от тези малки детайла.

Или пък щеше да се появи нещо ново.

Но както Лейн бе разбрал много отдавна, имаше три неща, които по време на играта бяха по-важни от парите, с които разполагаш ти или противникът ти: първо — да следиш картите, което при игра един на един щеше да бъде трудно, защото нямаше да има други играчи, които да залагат; второ — картите, които имаш, и другите, които са с лицето нагоре върху масата, и трето — реакциите на противника ти, които можеш да прочетеш в повтарящите се изрази на лицето и движения на тялото при залагане.

Джон наистина се чувстваше късметлия.

Оставаше да се види дали късметът му ще продължи.

* * *

Десет минути след като Райън Бъркли остави Джин до нейния ролсройс зад магазина, тя паркира колата на мястото й в гаража в Ийстърли и погледна часовника си.

Точно навреме. Девет и половина.

Ричард й бе казал, че има важна бизнес среща, която ще продължи до късно и това означаваше, че ще може да се прибере преди него, така че той нямаше да знае нищо.

Тя заобиколи къщата, за да влезе през главния вход, и мина под прозорците на старата игрална стая, която не се използваше често. През полуспуснатите завеси видя брат си и по-възрастен мъж с прошарена коса, когото не познаваше, седнали на масата с карти в ръка, а върху зеления филц на масата между двамата бяха подредени разноцветни чипове.

Имаше редица от хора, които ги наблюдаваха и лицата на всички бяха сериозни. Брат й изглежда имаше повече чипове от другия мъж… не, май противникът на Лейн спечели тази ръка, за миг откри картите си, после придърпа чиповете към себе си.

Джин продължи към главния вход и погледна към втория етаж.

В стаята на Амелия бе тъмно.

Джин влезе в къщата, отиде в приемната и седна на дивана, което й даваше възможност да наблюдава фоайето през сводестия коридор.

Чакаше.

И чакаше.

И чакаше.

Звуците от игралната стая отекваха в тихите стаи на Ийстърли. От време на време се чуваха възклицания, ругатня, радостни викове. Смях, който звучеше странно, но само защото й се струваше, че не е чувала подобен звук в къщата цяла вечност.

Чудеше се защо играе Лейн.

Но нямаше да отиде там… трябваше да остане в приемната.

Най-сетне, след бог знае колко време, Амелия влезе през главния вход. Носеше джинси, отново от прилепналите, и блуза на „Гучи“ с големи ярки цветя на гърдите и също толкова големи диези на гърба.

Тя пресичаше черно-белия мраморен под на фоайето, когато Джин извика:

— Един момент, ако обичаш.

Амелия замръзна с един крак в обувка с равна подметка върху първото стъпало на стълбището.

— Какво?

— Чакам те. Ела тук, моля те.

— Ще си лягам.

— Говорих със старшата на твоята спалня.

Това привлече вниманието на Амелия и тя се обърна.

— Какво?

— Старшата на твоята спалня, мис Антлър.

— Да, това е отговорничката на моята спалня, мис Антъл. Старшата е ученичка в горните класове, която живее в пансиона, и е нещо като съветник на по-малките. Което щеше да ти е известно, ако изобщо бе идвала в училището ми.

— Защо излъга, че са те изгонили? — Джин вдигна ръка и забеляза, че фалшивият диамант изглежда добре. — И не те упреквам за това. Сигурна съм, че има причини и искам да знам какви са.

Амелия тръгна решително към приемната, явно готова да спори.

— Няма да се върна там.

— Не те попитах това.

— Не ти дължа никакво обяснение.

— Вярно е — това изненада момичето. — Но бих искала да знам защо…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ангелският дял»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ангелският дял» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Ангелският дял»

Обсуждение, отзывы о книге «Ангелският дял» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x