Дж. Уорд - Ангелският дял

— „Шарлмонт Каунти“. Фийлд е там. Познавам много от децата и училището ми харесва.

— Добре. Ето какво бих искала да предложа. Мисля, че вуйчо ти Лейн е уговорил погребението на дядо ти да бъде утре или вдругиден. Отговорничката на спалнята ти каза, че можеш да вземеш изпитите си тук или в училището. Какво искаш ти?

— Ако решиш, че искаш да ги вземеш в училище, ще те закарам след погребението или може да отидем със самолета. Ако искаш да си дойдеш вкъщи веднага, ще вземем нещата ти и ще се сбогуваш или аз ще отида и ще ги взема, а ти ще се явиш на изпитите тук.

— Ти дори нямаш представа как да опаковаш нещата ми — направи физиономия Амелия.

— В кутии и чанти. Толкова ли е трудно?

— Ще направиш това? Ще отидеш чак в Кънектикът и ще вземеш нещата ми?

— С вуйчо Лейн, разбира се.

— Не, ще отида сама. Мога да преценя как да го направя. И така, какво искаш ти?

Амелия отиде до другия диван и седна. Подви крака под себе си и продължи да гледа ключа.

— Какво има в онази депозитна кутия?

— Няма да ти кажа. Ще откриеш, когато му дойде времето.

— Мисля, че ще се върна в училището да си взема изпитите. Ще бъде по-лесно. И ще мога да се сбогувам с всички, без да бързам.

— Добре, тогава утре ще отидем заедно. Колко време мислиш, че ще ти трябва?

— О, господи, сигурно десет дена.

— Ммм…

— Да.

— Добре. Аз ще се върна тук, после ще дойда пак, за да взема нещата ти. После ще те запишем в „Шарлмонт Каунти“ за следващата година.

Амелия най-после присви очи към майка си.

— Каква е уловката?

— Няма уловка. Изобщо. Нямам никакви очаквания и за отношенията между нас двете. Освен да се уверя, че ходиш на училище.

Момичето въздъхна… и скри малкия странен ключ в джоба на джинсите си.

— Добре. Хубаво. Това е… нашият план.

Джин затвори очи с облекчение… а по коридора откъм стаята за игра отекнаха силни викове.

Това беше играта с най-голям залог и най-променлив успех, която Лейн някога бе играл.

А Джон бе страхотен играч, учудващо спокоен, особено след като играта напредна. Беше умен, решителен, не губеше самообладание и спазваше правилата на сто процента.

Напълно обясняваше защо има такъв успех в бизнеса.

Освен това имаше късмет. Лейн не правеше грешки, но картите му не бяха добри, пропусна толкова много поредни и флошове, три еднакви карти, две двойки… дори една силна карта поп на Джон спечели срещу силната карта на Лейн… всичко това бавно намаляваше шансовете му за победа.

Седнала в редицата на зрителите, Лизи започваше да се тревожи. Мис Аврора дори хвана китката на Лизи, когато играеха последната ръка.

Лейн имаше двеста, петдесет и двайсет и пет в чипове. Това бе всичко.

Останалото бе пред Джон. И макар че имаше такава преднина, бе ясно, че се опитва да сдържи емоциите си, да не позволи на вълнението да го завладее.

— Аз раздавам — каза Богът на зърното, като събра картите от последната си печеливша ръка. — Изглежда това е всичко, Лейн.

— Да.

Мамка му, помисли Лейн, като погледна картината. Нямаше да му липсва картината на баба му, но се връщаше в началото и трябваше отново да се чуди как да събере някакви пари. Вратата се затръшваше в лицето му.

Джон раздаде картите и Лейн ги погледна.

Имаше… двойка каро. И… асо спатия.

Добре, може би щеше да направи флош. Най-малкото имаше силна карта.

Трябваше да направи залог. Джон направи същото. При следващата ръка Джон пропусна залога. Лейн трябваше да продължи и също пропусна.

Първата отворена карта беше десетка каро. Джон не бе сигурен за нея и пропусна. Лейн направи същото.

Втората отворена карта беше осмица каро.

Мамка му.

И двамата пропуснаха още веднъж. Следващата карта на масата бе асо каро — което бе добра новина.

Само че Джон изглежда също харесваше картата или поне така изглеждаше, ако се съди по това как кимна.

— Добре. Ще…

Сърцето на Лейн заби бързо. Разбра, още преди Джон да довърши изречението.

— Залагам всичко.

И така, той имаше флош. Което биеше двойка аса всеки ден от седмицата и два пъти в неделята. Биеше и три еднакви карти. Единственият му шанс беше фул хаус.

Всички в стаята ахнаха и Лейн смътно осъзна, че Джин и Амелия са влезли и сядат сред зрителите. И двете изглеждаха учудени, докато хората край тях шепнешком им обясняваха нещо. Двете изглеждаха наистина шокирани, когато разбраха какво точно става.

— Ще ви видя след малко — каза Лейн, като побутна оставащите чипове. — Да приключваме с отворените карти и нека Господ реши..