Лейн обобщи всичко само за да бъдат наясно.
— Четиридесет и пет милиона плюс стойността на данъка печалба срещу картината. Тексас Холдем [74] Тексас Холдем — Texas Hold’em, е вариант на играта на карти покер. Texas Hold’em е една от най-популярните игри на покер. Има доста покер турнири, на които се играе, като най-големият от тях е Световните покер серии, който се провежда в Rio All Suite Hotel and Casino в Лае Вегас, САЩ. — Бел.р.
, пет карти. Еднакъв брой чипове. Играем един на един, докато един от нас загуби. Давам ти цялата документация, с която разполагаме, и ако по някаква причина направиш нова оценка и тя е по-ниска от това, което си платил, ще ти дам колкото още картини на стари майстори са необходими, за да покрия разликата — Лейн посочи картината. — Но ще ти кажа нещо. Казаха ми, че кураторът на старите майстори в Музея за изящни изкуства в Бостън дошъл на обеда по случай дербито миналата година и баща ми го попитал дали да продаде картината за четиридесет и пет милиона. Човекът му казал да не го прави, защото картината струвала около шейсет.
Джон отново се обърна към картината.
— Никога няма да струва по-малко — каза Лейн. — Парите ти не биха могли да бъдат вложени в нещо по-сигурно. Или по-красиво. В случай че спечелиш срещу мен.
Мина доста време, преди Ленгхе да се обърне към Лейн.
Със сериозен глас, сякаш наистина искаше отговорът му да бъде различен, Богът на зърното каза:
— Най-добре да се обадя на жената. А ти най-добре донеси онези документи.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА
Сътън имаше промеждутък между заседанията и просто бе решила да шофира от управлението на „Сътън Дистилъри Корпорейшън“ в центъра Шарлмонт чак до Отдън Каунти в следобедното натоварено движение.
Мерцедесът й по собствена воля направи завой наляво към идеално павираната алея, която по някаква случайност бе входът на забележителните конюшни „Ред енд Блек“. След което автомобилът продължи по пътя през полята до съвършено поддържаните обори… и още по-нататък — до малката къщичка на управителя, където живееше Едуард.
След като спря на тясното място за паркиране, което бе използвала преди, тя излезе с намерението да… о, по дяволите, още не бе обмислила това.
Но отиде до вратата, почука и след като не получи отговор след още няколко опита, бутна вратата и влезе.
Тя погледна към стола в центъра на стаята и почти очакваше да го види седнал там в безсъзнание или мъртъв, за което имаше толкова много причини: раните, алкохола, огорчението.
Но не.
Почувства се, сякаш е избегнала да се превърне в глупачка, отстъпи, излезе, затвори вратата и реши, че ако се върне направо при колата си и натисне газта, все още би могла да отиде до фитнеса за една усилена тренировка преди вечерята, на която щеше да се срещне с Ричард Пфорд, за да обсъдят новите договори за продажбите на продукцията на Сътън.
Честно, тя би предпочела някой да забие вилица в окото й. Човекът притежаваше харизмата на сметало, но бяха заложени милиони долари и щяха да я придружават поне четирима адвокати и трима от старшите членове на управлението на компанията.
Наистина имаше нужда от активна тренировка във фитнеса…
Погледът й бе привлечен от пикап на „Ред енд Блек“, който спря зад най-близкия обор. И когато Едуард слезе от него и влезе вътре, без да я види, сякаш нещо се скъса в нея.
В края на краищата тя тръгна към предната врата на обора въпреки дъжда.
Светлината идваше иззад гърба й и тя видя жена, която стоеше пред една от клетките почти в средата на обора и говореше с някого… а Едуард спря и се загледа в нея, скръстил ръце на гърдите си, тялото му се облягаше върху една от подпорните колони до входа.
Изразът на лицето му…
Никога досега не беше виждала подобен. Топъл. Нежен. Примесен с копнеж.
Това принуди Сътън отново да прехвърли вниманието си върху жената. Беше ниска и много атлетична, джинсите й бяха опънати върху бедрата, ботушите й бяха износени, русолявата й коса бе вързана на конска опашка — подходяща за физическа работа. Беше трудно да прецени чертите на лицето й единствено от профила, но кожата бе целуната от слънцето и тя със сигурност излъчваше младост, здраве и увереност в тази обстановка.
От време на време жената се обръщаше към мъжа до себе си.
Изглежда не забелязваше Едуард.
Едуард изобщо не забелязваше Сътън…
Сякаш прочел мислите й, погледът му се отмести и той се изправи. В същия миг жената и мъжът с нея откриха, че вече не са сами и се огледаха изненадано.
Читать дальше