Дж. Уорд - Ангелският дял

Как ли не.

— Какво правите със записите? Пазите ли ги?

— Искате да разберете дали може да ги видите?

— Всъщност да — усмивка. — Ще помогне много.

Лейн не отговори веднага и следователят отново се усмихна.

— Чуйте, мистър Болдуин, знам, че искате да помогнете. Вие и всички от семейството бяхте много откровени по време на разследването и моите колеги, както и аз, сме ви много признателни.

— Не съм сигурен къде се съхраняват — намръщи се Лейн.

— Как така? Не живеете ли тук?

— Освен това не знам как мога да получа достъп до тях.

— Покажете ми къде са компютрите и аз ще се оправя по-нататък — Лейн отново замълча. — Мистър Болдуин? Има ли причина, поради която не искате да видя записите от охранителните ви камери?

— Искам първо да говоря с адвоката си.

— Не сте заподозрян. Разследването не се интересува от вас дори като свидетел, мистър Болдуин. Бяхте в полицейското управление, когато баща ви е бил убит — Меримак сви рамене. — Така че няма какво да криете.

— Ще ви се обадя — Лейн се върна до вратата и я отвори. — Сега, ако не възразявате, ще отида да закуся.

Меримак се забави доста на излизане.

— Ще отида да взема заповед. Така или иначе ще получа достъп.

— Тогава това не е проблем, нали?

Следователят прекрачи прага.

— Кого прикривате, мистър Болдуин?

Нешо в израза на лицето му подсказваше, че Меримак знае за кого всъщност се тревожи Лейн.

— Желая ви хубав ден — каза Лейн и затвори вратата на Ийстърли, скривайки всезнаещата усмивка.

Джин разгледа врата си в огледалото в спалнята и реши, че синините са достатъчно избледнели и ако ги прикриеше с малко грим, никой не би ги забелязал.

— Марлс — тя седна на тапицирания стол, който използваше, когато я гримираха. — Къде е Тами? Ще я чакам тук.

Стаите на Джин бяха в различни оттенъци на бялото. Бели копринени завеси закриваха старинните прозорци. Бели килими, дебели и пухкави като глазура на торта, изцяло закриваха пода, а банята бе в бял мрамор със златисти жилки. Леглото й бе изцяло бяло и в него човек се чувстваше сякаш спи върху облак, а съседната стая, която бе дрешник и съблекалня, бе пълна с огледала, на пода имаше същият бял килим.

Стаите се осветяваха от кристални полилеи и кристални стенни лампи, които висяха като обеци на Хари Уинстън [58] Хари Уинстън е известен като бижутера на звездите и краля на диамантите. Неговата история в света на бижутата започва, когато родителите му емигрират в САЩ от Украйна и стартират малък семеен бизнес с бижута. — Бел.р. , окачени на ключови места — но мебелите бяха нови, не като старите, натруфени неща от „Бакара“ на долния етаж и навсякъде из къщата.

Тя не понасяше тромавите ориенталски украшения и маслените картини, които приличаха на тъмни петна върху стените.

— Марлс!

Тази част от дрешника, която служеше за съблекалня, свързваше банята й с другата част на стаята, където бяха окачени дрехите, и много отдавна, още преди ремонта, който струваше четвърт милион, тя я използваше като малък салон за красота. Имаше професионално фризьорско оборудване за подстригване и миене на коса, маса за гримиране с достатъчно шишенца с парфюми и кутийки с лосиони и кремове, за да затъмни щанда на „Шанел“ в „Сакс“ [59] Голям скъп магазин на „Пето авеню“ в Ню Йорк. — Бел.р. , Манхатън.

Имаше и висок прозорец, който гледаше към градината, в случай че искаха да проверят как ще изглежда нещо на естествена светлина. Или да погледат цветята. Или нещо друго.

Джин започна да барабани с добре поддържаните си нокти по хромираните облегалки за ръце на стола и завъртя седалката, като се отблъсна от пода с босия си крак.

— Марлс! След половин час тръгваме за гражданското. Хайде! Позвъни й!

— Да, госпожо — камериерката бързо влезе в дрешника от спалнята й.

— Тами беше най-добрата гримьорка в града и винаги обслужваше Джин с предимство по няколко причини: първо — Джин й даваше щедри бакшиши, второ — можеше да казва на всички, че е лична гримьорка на Джин, и трето — Джин позволяваше на Тами да присъства на всички партита в Ийстърли и на други места, сякаш наистина бе официално поканена.

Докато чакаше, Джин разглеждаше колекцията си от гримове. Всичко бе подредено професионално във ветрилообразна форма, целият набор от сенки за очи и пудри на М.А.С [60] „М.А.С“ — известна марка луксозна козметика. — Бел.р. приличаха на разпилени от дете бои, помощните масички на колелца, отрупани с фон дьо тен и множеството четки и пухчета, изглеждаха така, сякаш човек трябва да има докторска степен, за да борави с тях. Пред нея от двете страни на огледалото се спускаха редица светлини като в театрална гримьорна. Имаше и комплект от силни като прожектори лампи, чието положение и цвят можеха да бъдат променяни, за да се видят по-добре червените, сините или жълтите оттенъци на определен цвят на косата или грима.