Сара Груън - Вода за слонове

Марлена отново започва да танцува по целия периметър на манежа и спира пред по-малката топка. Август завежда Роузи до центъра. Марлена ги наблюдава, а после се обръща към публиката, издува бузи и прекарва ръка по челото си в преувеличена демонстрация на изтощение. После сяда върху топката, кръстосва крака и полага върху тях лактите си, а главата й се скрива в дланите. Потропва с крак и вдига очи към небето. Роузи я наблюдава усмихната, все така вдигнала хобот във въздуха. След миг се обръща бавно и спуска огромната си сива задница върху по-голямата топка. През публиката пробягва вълна от смях.

Марлена се прави на стъписана и става. Челюстта й е увиснала в пресилена обида. Тя се обръща с гръб към Роузи. Слонът също се надига и тромаво се затътря напред, за да я закачи с опашката си. Тълпата надава радостен рев.

Марлена хвърля поглед назад и се навъсва. С подчертано драматичен жест повдига единия си крак и го поставя върху топката си. После скръства ръце пред гърдите си и кимва отсечено, само веднъж, като че ли иска да каже: „Така ти се пада, слоне.“

Роузи извива хобота си, вдига предния си десен крак и внимателно го отпуска върху своята топка. Привидно ядосана, Марлена й хвърля кръвнишки поглед. После разтваря широко ръце във въздуха и повдига и другия си крак от земята. Бавно изпъва коляното си, насочила настрани другия си крак с изпънати в шпиц като на балерина пръсти. Когато кракът й се изправя докрай, тя спуска надолу другия си крак, така че се оказва застанала права върху топката. Усмихва се широко, сигурна, че най-накрая е надхитрила слона. Публиката ръкопляска и подсвирква, и тя убедена в същото. Марлена се обръща с гръб към Роузи и вдига ръце в знак на победа.

Слонът изчаква за миг и поставя и втория си преден крак върху своята топка. Тълпата избухва в аплодисменти. Марлена хвърля поглед през рамо и се обръща, за да се озове лице в лице с Роузи. Отново поставя ръце на хълбоците си и се намръщва, като поклаща раздразнено глава. Изпъва пръст и започва да го клати заплашително към Роузи, но след миг застива на мястото си. Лицето й грейва. Идея! Тя вдига пръста си високо във въздуха, като се обръща с лице към зрителите, та всички да разберат, че възнамерява да надхитри слона веднъж завинаги.

За миг остава потопена в размисъл, загледана надолу в атлазените си пантофки. И после, под съпровода на все по-силните удари на барабаните, започва да движи краката си, търкаляйки топката все по-напред. Движи се все по-бързо и по-бързо, краката й се превръщат във вихрено въртящи се петна, търкалящи топката по манежа, докато публиката подсвирква и ръкопляска. А после избухва същинска буря от възторжени викове…

Марлена спира и се оглежда. Сега разбира, че е била дотолкова концентрирана върху топката, че не е забелязала абсурдната гледка зад себе си. Огромното дебелокожо животно е кацнало върху голямата топка, събрало четирите си крака един до друг и извило гръб в дъга. Барабаните отново започват да бият. В началото не се случва нищо, но после бавно, много бавно топката започва да се върти под краката на Роузи.

Диригентът дава знак на оркестъра да ускори ритъма и Роузи придвижва топката на около три-четири метра. Марлена се усмихва весело, изръкоплясква, протяга ръце към Роузи и подканва тълпата да я обожава. После скача от топката си и отива до Роузи, която слиза от своята доста по-предпазливо. Слонът навежда хобота си към манежа и Марлена сяда в извивката му, премята ръка през него и изящно изпъва пръсти в шпиц. Роузи вдига хобот, извисявайки Марлена във въздуха. След това я поставя върху главата си и излиза от шатрата под аплодисментите на изпълнената с възхита тълпа.

И тогава се посипва дъждът от пари — сладкият дъжд от пари. Чичо Ал не е на себе си от радост. Стои в средата на пътеката на хиподрума с вдигнати нагоре ръце и лице и се къпе в монетите, които валят отгоре му. Не навежда глава дори когато монетите започват да отскачат от бузите, носа и челото му. Струва ми се, че плаче с истински сълзи.

По времето, когато стигам до тях, Марлена тъкмо се плъзва от главата на Роузи на земята.

— Ти беше великолепна! Великолепна! — сияе Август и я целува по бузата. — Видя ли това, Якоб? Видя ли колко бяха прекрасни?

— О, да.

— Направи ми една услуга и прибери Роузи, става ли? Трябва да се връщам вътре — подава ми бастуна със сребърния връх, поглежда към Марлена, въздъхва дълбоко и се удря с длан по гърдите. — Великолепна. Просто великолепна. Не забравяй — напомня, докато се обръща и изминава няколко крачки назад, — остава ти номерът с конете, веднага след Лоти.