Сара Груън - Вода за слонове

Въпреки моята резервираност на него сякаш и през ум не му минава, че помежду ни изобщо е имало лоши чувства. Усмихва ми се широко, потупва ме по гърба. Забелязва, че дрехите ми са опърпани и същия следобед господин Понеделник пристига с още дрехи. Обявява, че ветеринарят на шоуто не бива да се къпе със студена вода от ведрата и ме кани да се къпя в купето. А когато открива, че Роузи обича джин и джинджифилова бира повече от всичко на света с изключение може би на дините, й осигурява редовен запас и от двете всеки божи ден. Не престава да й се подмазва. Шепне в ухото й, а тя се разтапя от вниманието му и щом го види, надава щастлив рев.

Не си ли спомня?

Непрестанно го гледам, наблюдавайки за някой издайнически признак в поведението му, но новият Август си остава постоянен. Не след дълго оптимизмът му заразява всички останали. Дори чичо Ал не остава пощаден: всеки ден се отбива да наблюдава напредъка ни и след няколко дни поръчва нови плакати — на Роузи и възседналата главата й Марлена. Той спира да раздава удари наляво-надясно и скоро след това хората около него спират да се привеждат. Става приятен и общителен. Плъзват слухове, че в деня за заплата наистина ще има пари и дори работниците започват да се усмихват от време на време.

Едва в деня, когато виждам Роузи действително да мърка под любящите грижи на Август, силата на моята убеденост започва да се пропуква. И това, което остава на нейно място, е нещо ужасно.

Може би всичко е само в моята глава. Може би искам да го ненавиждам, защото съм влюбен в жена му. И ако наистина е така, що за човек съм тогава?

В Питсбърг най-сетне отивам на изповед. Рухвам в изповедалнята и облян в сълзи като бебе, разказвам на свещеника за родителите си, за нощта, която съм прекарал в разврат и за предателските си мисли. Донякъде изненаданият свещеник няколко пъти повтаря: „Хайде, хайде“ и после ми казва да изрека серия молитви и да забравя за Марлена. Срамувам се да призная, че нямам броеница за молитвите, затова при завръщането си във вагона с животните питам Уолтър и Кемъл дали някой от тях няма. Уолтър ми хвърля странен поглед, а Кемъл ми предлага зелена огърлица от лосови зъби.

Знам какво си мисли Уолтър. Омразата му към Август си е все така непоклатима и въпреки че не казва нищо, знам какво е мнението му за промяната в поведението ми. Аз и той все още си делим грижите около Кемъл и изхранването му, но през дългите нощи, прекарани на релсите, тримата вече не си разказваме истории. Вместо това Уолтър чете Шекспир, а Кемъл се напива и става заядлив и все по-взискателен.

Когато пристигаме в Мийдвил, Август решава, че днес е голямата нощ.

Когато научава добрата новина, чичо Ал е дотолкова зашеметен, че загубва дар слово, само притиска ръка до сърцето си и се взира пред себе си с насълзени очи. После, докато ласкателите около него за всеки случай се привеждат, той се пресяга и потупва Август по рамото. Стисва силно ръката му и тъй като е прекалено развълнуван, за да каже нещо, я стисва още веднъж.

Тъкмо разглеждам едно разцепено копито в палатката, когато Август изпраща да ме повикат.

— Август? — обаждам се, доближавайки лице до палатката на Марлена. Брезентът леко се издува и изплющява на вятъра. — Искал си да ме видиш.

— Якоб! — избумтява гласът му отвътре. — Така се радвам, че можа да дойдеш! Моля, заповядай! Влизай, момчето ми!

Марлена, в сценичния си костюм, седи пред тоалетката си, подпряла единия си крак на ръба му, и увива около глезена си дългата розова панделка на обувката. Август е седнал до нея с фрак и цилиндър. В ръцете си премята бастун със сребърен връх. Дръжката му е извита така, че да наподобява слонски остен.

— Моля, седни — той се надига от стола си и потупва седалката.

За част от секундата се поколебавам, след което пресичам палатката. Когато сядам, Август застава пред двама ни. Хвърлям бърз поглед към Марлена.

— Марлена, Якоб — моя най-скъпа любов и мой най-скъп приятелю — започва Август, сваля шапката си и се взира в нас с овлажнели очи. — Тази последна седмица бе удивителна. Мисля, че няма да е преувеличено да я наречем „пътуване на душата“. Само преди две седмици това шоу бе на път да се срине. Препитанието и дори при това финансово положение смея да кажа, животът, да, в буквален смисъл животът на всеки в това шоу бяха изложени на опасност. И искате ли да разберете защо?

Ярките му очи се местят от мен към Марлена, от Марлена към мен.

— Защо? — пита покорно тя, повдигнала другия си крак, за да увие широката атлазена панделка около глезена си.