Сара Груън - Вода за слонове

— Готово — обявява той.

Тя се завърта и се накланя към огледалото на тоалетката, а пръстите й колебливо посягат към диамантите, обвили врата й.

— Да разбирам ли, че ти харесва? — пита той.

— Дори не знам какво да кажа. Това е най-прекрасното… О! — почти изписква тя. — Съвсем забравих! И аз имам изненада.

Издърпва третото чекмедже на тоалетката си и започва да рови вътре, като захвърля на земята прозирни части от сценични костюми, докато най-после измъква голямо парче блестящ розов плат, улавя го за краищата и леко го разтърсва. То заблестява, хвърляйки наоколо стотици светлинки.

— И така, какво мислиш? Как смяташ? — пита тя сияеща.

— Това е… Това е… — запъва се Август. — Какво е това?

— Шапка за Роузи — обяснява тя, притискайки я с брадичка към гърдите си, и разпростира останалата част пред тялото си. — Погледни, виждаш ли? Тази част се прикрепя отзад на нашийника й, тези тук отиват настрани, а това парче се спуска над челото й. Сама я направих. Работих над нея две седмици. Същата е като моята — и вдига поглед. На бузите й са избили малки петна от руменина.

Август се взира в нея. Устата му помръдва, но от нея не излиза никакъв звук. После се пресяга към Марлена и я притиска в обятията си.

Принуден съм да преместя поглед настрани.

Благодарение на ненадминатия усет на чичо Ал към рекламата, голямата шатра е претъпкана. Продадени са толкова много билети, че след като чичо Ал за четвърти път умолява зрителите да се приближат още по-плътно един до друг, става ясно, че и това не е достатъчно.

Работниците са изпратени да нахвърлят слама върху пътеката на хиподрума. По време на тази дейност публиката трябва да бъде заинтригувана с нещо друго, затова оркестърът започва да изпълнява концерт, а клоуните, включително и Уолтър, обикалят из редовете, предлагат на зрителите бонбони и пощипват малките деца по брадичката.

Артистите и животните са строени в редица отвън, готови да открият спектакъла. Стоят в очакване от двайсет минути и вече не ги свърта на едно място.

Чичо Ал нахлува през задния вход на шатрата.

— Добре, сега слушайте! — излайва той. — Тази вечер имаме сламена къща, затова се придържайте към вътрешната пътека и внимавайте да има поне метър и половина разстояние между животните ви и селяндурите. Дори само едно дете да бъде ударено, лично аз ще съдера кожата на човека, чието животно го е направило. Ясно ли е?

Отговарят му кимания, мърморене и наново започнало оправяне на костюмите.

Чичо Ал пъхва глава обратно в шатрата и вдига ръка към диригента на оркестъра.

— Добре. Давайте! Искам така да ги шашнете, че да умрат от възторг. Но не буквално, ако разбирате какво искам да кажа.

Не е ударено нито едно дете. В действителност всички се представят великолепно. И най-вече Роузи. По време на спектакъла тя изнася Марлена на сцената върху покритата си с розови пайети глава и изви хобот за поздрав. Пред нея върви един клоун — дългурест мъж, който от време на време минава отпред и се премята встрани. В един момент Роузи се пресяга напред и го улавя за панталоните. С такава сила ги дърпа, че краката му се отделят от земята и той се обръща вбесен, за да се озове лице в лице с усмихнатия слон. Тълпата подсвирква и ръкопляска, но след тази случка клоунът внимава да не застава прекалено близо до Роузи.

Когато наближава номерът на Роузи, аз се промъквам в голямата шатра и се долепям до стената срещу един ред места. Докато гърмят аплодисментите за акробатите, на централния манеж се втурват работници, които търкалят пред себе си две топки, едната малка, а другата голяма, и двете украсени с червени звезди и сини ивици. Чичо Ал вдига ръце и поглежда към задния изход точно покрай мен. Погледът му среща очите на Август и той едва забележимо кимва и махва с ръка на диригента, който се впуска във валса на Гуно.

Роузи влиза в шатрата, вървейки от едната страна на Август, с Марлена, седнала на главата й, извит в поздрав хобот и отворена в усмивка уста. Когато стъпват на централния манеж, Роузи вдига Марлена от главата си и я поставя на земята.

Марлена отскача театрално право към ръба на манежа като светкавица в розово, която искри на светлините в палатката. Завърта се усмихната, разтваря ръце и хвърля целувки на публиката. Роузи бързо прави същото с високо вирнат във въздуха хобот. Август се движи до нея, размахвайки не слонския остен, а бастуна със сребърен връх. Наблюдавам как устата му се движи и чета по устните му полските думи, които е научил наизуст.