Сара Груън - Вода за слонове

Тази творба е художествена измислица. Докато, както е при всички романи, литературните възприятия са базирани на опита, всички имена, герои, места и инциденти, споменати в книгата, са или плод на въображението на авторката, или са използвани фиктивно. Всяка прилика с действителни лица е случайна и в нея не бива да се търси никакъв скрит умисъл.

Задължена съм на следните хора за приноса им в създаването на тази книга:

На фантастичния екип в „Алгонкуин“: Чък Адамс, Майкъл Текинс, Еме Родригес, Катрин Уърд, Елизабет Шарлат и Ина Стърн. Специални благодарности на Крейг от „Попелърс“, който видя нещо специално в тази книга и накара книжарите да повярват в нея. Изказвам благодарност на всички ви от цялото си сърце.

На първите ми читатели: Карин Алът, Маги Дейна, Кристи Киърнан, Морийн Огъл, Катрин Пъфит (която случайно ми се пада майка) и Терънс Бейли (който случайно ми се пада баща) за любовта и подкрепата им и задето периодично ме убеждаваха да не се отказвам.

На Гари К. Пейн за всичките му отговори на въпросите ми за цирка, за анекдотите, които ми разказваше, и задето провери точността на ръкописа ми.

На Фред Д. Пфенинг Трети, Кен Харк и Тимъти Тег, задето любезно ми позволиха да използвам фотографии от техните колекции. Специални благодарности на Фред, задето ми помогна да подобря вида на текста.

На Хайди Тейлър, помощник–архивар в музея на изкуството „Ринглинг“, затова че ми помогна да открия различни фотографии и да придобия права над тях, и на Барбара Фокс Маккелър, задето ми позволи да използвам снимката на баща й.

На Марк й Кели Кабък заради гостоприемството им, както и затова че ме запознаха с бившите повереници на Марк в зоологическата градина в Канзас Сити.

На Андрю Уоласчек, задето ми осигури и провери превода на изразите на полски.

На Кейт Кронин за полезните критики, както и задето измисли заглавието на книгата.

На Ема Суини, задето продължава да бъде всичко, за което мечтая у един агент.

И най-накрая, на моя съпруг Боб — моята любов и най-голям герой.

Под червено-бялото чергило на мазната будка за сандвичи бяхме останали само трима души: Грейди, аз и готвачът. Аз и Грейди седяхме на една очукана дървена маса и пред всеки от нас бе сложен по един сандвич в тенекиена чиния. Готвачът стоеше зад тезгяха и стържеше тигана си с домакинска шпатула. Преди известно време бе изключил печката, но миризмата на мас продължаваше да тежи във въздуха.

Останалата част от алеята, доскоро задръстена от хора, сега бе пуста. Виждаха се единствено неколцина от нашите хора и една малка група мъже, които чакаха да ги заведат до палатката за стриптийз и се оглеждаха нервно на всички страни, нахлупили ниско шапки и напъхали ръце дълбоко в джобовете. Положително нямаше да останат разочаровани: някъде отзад вече ги очакваха Барбара и нейните преливащи чарове.

Останалите хора от града — селяндурите, както ги наричаше чичо Ал — вече бяха успели да минат през палатката с животните и да влязат в голямата шатра, която се тресеше от лудешка, шумна музика. Оркестърът минаваше от едно към друго парче от репертоара си с обичайната оглушителна сила на звука. Можех да кажа наизуст всяка подробност от изпълнението: в този миг последните участници в спектакъла напускаха сцената и Лоти, акробатката, се катереше да изпълни номера си в централния кръг.

Погледнах към Грейди, опитвайки се да разбера какво казва. Той се огледа наоколо и се наклони по-близо до мен.

— Освен това — подхваща и задържа погледа ми — струва ми се, че точно сега ти имаш какво да губиш, и то много — той вдигна вежди, за да подчертае думите си. За миг сърцето ми спря да бие.

В шатрата избухна буря от аплодисменти и без да губи нито миг, групата се впусна във валса на Гуно. Инстинктивно се обърнах към менажерията, защото това бе знакът за началото на номера на слона. Марлена или се подготвяше да се качи на Роузи, или вече седеше върху главата й.

— Трябва да вървя — рекох.

— Седни — нареди ми Грейди. — Яж. Ако смяташ да си обираш крушите, скоро може да нямаш възможност да се докопаш до някаква храна.

В този момент мелодията се извиси до остър, пронизителен звук и замря. А после избухна експлозия от звуци, каквато не бях чувал досега — месингови и дървени духови инструменти се бореха с ударните, тромбони и пикола се сблъскваха в дива какофония, извиси се звукът на туба, а кухият звън на цимбал се промъкна вън от голямата шатра, заби се в мозъка ни и заглъхна.