Сара Груън - Вода за слонове

Здесь есть возможность читать онлайн «Сара Груън - Вода за слонове» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вода за слонове: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вода за слонове»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-5
nofollow
p-5 p-6
nofollow
p-6 empty-line
3
cite p-9
nofollow
p-9
Сънди Експрес

Вода за слонове — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вода за слонове», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Никога не съм… — въздъхва Норма, като свива устни и поклаща глава. — Наистина не знам какво ви става, господин Янковски.

О, разбирам, разбирам. Ето каква била работата.

— Това е оскърбление! — сумти Макгинти и леко се навежда към Норма, тъй като разбира, че в момента тя е на негова страна. — Не виждам причина да позволя на когото и да било да ме нарича лъжец!

— И дърт глупак — напомням му.

— Господин Янковски! — повишава глас чернокожото момиче, застава зад мен и освобождава спирачките на инвалидната ми количка. — Струва ми се, че ще е по-добре да прекарате няколко часа в стаята си. Докато се успокоите.

— Я чакайте малко! — крясвам, докато тя ме обръща с гръб към масата и с лице към вратата. — Не ми трябва да се успокоявам. И освен това не съм се нахранил!

— Ще ви донеса вечерята в стаята — обажда се зад мен.

— Не я искам в стаята си! Върнете ме обратно! Не можете да ми причините това!

Обаче изглежда, че може. Избутва количката ми вън от залата със скоростта на светлината и с рязък завой ме вкарва в стаята ми. Пуска спирачките толкова силно, че цялата количка подскача.

— Просто ще се върна — тросвам се, докато повдига облегалките за краката ми.

— Нищо такова няма да направите — отвръща тя и поставя краката ми на пода.

— Не е честно! — в гласа ми се прокрадва скимтяща нотка. — Седя на тази маса от сто години. Той дойде преди две седмици. Защо всички са на негова страна?

— Никой не е на ничия страна — тя се навежда напред, пъхва рамо под моето. Като ме вдига от количката, главата ми се отпуска до нейната. Косата й е изкуствено изправена и ухае на цветя. Когато ме поставя на ръба на леглото, очите ми се оказват на едно ниво с бледорозовите й гърди. Както и с табелката с името и.

— Розмари — казвам.

— Да, господин Янковски?

— Той наистина лъже, нали знаете.

— Не знам нищо такова, нито пък вие.

— Не, аз го знам. Бил съм на такова място.

Тя примигва, очевидно раздразнена.

— Какво искате да кажете?

Поколебавам се и после си променям мнението.

— Няма значение — отвръщам.

— Да не сте работили в цирк?

— Казах, че няма значение.

Следва дълъг миг неловко мълчание.

— Господин Макгинти можеше сериозно да се нарани, нали знаете? — укорява ме тя, докато нагласява краката ми. Работи бързо, сръчно, но спира точно в мига, преди да може да се каже, че действа безцеремонно.

— Не, не можеше. Адвокатите са неразрушими.

Тя се взира в мен и остава така дълго време; наистина ме гледа, не просто като пациент, а като човек. За миг ми се струва, че чувам работата на мозъка й, а после тя отново се връща към задълженията си.

— Семейството ви ще ви заведе ли на цирка през почивните дни?

— О, да — отвръщам с някаква гордост. — В неделя винаги идва някой. Като по часовник.

Тя разгръща едно одеяло и го разстила върху краката ми.

— Бихте ли желали сега да ви донеса вечерята?

— Не — отговарям.

Неловко мълчание. Осъзнавам, че е трябвало да добавя „благодаря“ към отказа си, но вече е твърде късно.

— Добре тогава — съгласява се и добавя: — След известно време ще се върна, за да видя дали нямате нужда от още нещо.

О, да. Сто на сто ще се върне. Нали всички така казват.

Но по дяволите, ето я тук!

— Не казвайте на никого — предупреждава ме тя, влизайки забързано в стаята, и разтваря над скута ми масичката за хранене, която едновременно ми служи и за тоалетна масичка. Отгоре й слага хартиена салфетка, пластмасова вилица и купичка с плодове, които действително изглеждат апетитни — ягоди, диня и ябълка. — Бях си го донесла за обяд през почивката. На диета съм. Обичате ли плодове, господин Янковски?

Щях да й отговоря, но ръката ми е притисната към устата и трепери. Господи, ябълка!

Тя ме потупва по другата ръка и излиза от стаята, като тактично се преструва, че не забелязва сълзите ми.

Пъхвам в устата си парченце ябълка и с наслада усещам вкуса на сока й. Флуоресцентната лампа над главата ми облива с жестока светлина изкривените ми пръсти, докато те посягат към парченцата плод в купичката. Изглеждат ми чужди и непознати. Това не може да са моите пръсти, със сигурност не.

Възрастта е жесток крадец. Точно когато си успял да се научиш как се живее, тя подгъва краката ти и превива гърба ти. Потапя те в болки, замъглява разсъдъка ти и безмълвно разпространява рака в тялото на съпругата ти.

„Метастази — каза докторът. — Въпрос на седмици или месеци“. Но моята любима бе крехка като птиче и умря девет дни по-късно. След шейсет и една години, прекарани заедно, тя просто хвана ръката ми и изпусна последния си дъх.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вода за слонове»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вода за слонове» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Вода за слонове»

Обсуждение, отзывы о книге «Вода за слонове» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x